ПТИЦИ
Идвам тука, край Дунав, през преспите бели,
идвам тук, при върбите и тези тополи,
за да видя добрите гнезда оцелели,
като черни гирлянди по клоните голи.
В друго време тук пърхаше хилядно ято
и подобно на птиците шарени в зноя
тук разперваха в синьото дръзко крилата
моите стихове в рими и мислите мои.
Бяха дунавски чайки и жерави бяха,
сиви гълъби бързи и скални орлета,
бяха птици, гнездили под моята стряха,
мои лебеди, плод на ума и сърцето.
Тези птичи гнезда днес са празни и хладни.
Не защото фъртуната преспи навява
и над мен се въртят само гарвани гладни -
черен спомен за пъстрата птича държава.
А защото замръзна реката у мене
и ледът я скова с тежка синкава броня,
и вълните под нея мълчат спотаени,
а студеният вятър ятата прогони.
Днеска моите рими и мисли ги няма
или просто са някакви сенки прозрачни.
Кацат шепа снежинки на моето рамо
и гнездата студени чернеят във здрача.
И се връщам назад по пътеката ледна.
Не тъжа за ятата, но само се моля:
нека в тези гнезда като милост последна
моите песни при мен да се върнат напролет..
