Пол Верлен

превод: Георги Михайлов

ЗДРАЧ НА ТАЙНСТВЕНА ВЕЧЕР

Трепти вечерен здрач… А спомените ранни
разрастват румени на залез в свода син -
там - де Надеждата сред пламъци разляни
размята везан плащ от злато и рубин,
по който миг след миг разцъфват съчетани
лалета - рози - крем - лютичета - и крин -
над приказен чертог изплитат балдахин -
поемат странен танц с рой сенки разлюляни
под тежък топъл дъх на аромати странни -
лалета - рози - крем - лютичета - и крин, -
а чувства и душа, и разума - пияни! -
размесват в общ възторг на чар неотразим
и тайнствения здрач, и спомените ранни.

ЕСЕННА ПЕСЕН

В есенний здрач
с протяжен плач
лей в отзвук глух
във моя дух
печал несдържна.

и в спомен скъп,
сломен от скръб,
аз чезна в здрача.
скръбта в сълзи
се разрази -
и горко плача!

И гасна сам,
насам-натам
от вихри гонен,
в злочестина,
подобен на
лист отронен…

САНТИМЕНТАЛНА РАЗХОДКА

Изхвърлил стрелите си, запад изтля
и водните лилии здрач разлюля.
И те - край тръстиките върху брега
огледаха в струите свойта тъга.

С разбито сърце край върбите вървях
самин върху влажния езерен бряг,
де някакъв призрак сред мътна мъгла
отчаян размахваше тъмни крила.

Аз плачех и птиците плачеха с мен.
и техният плач за помръкналий ден
долиташе тук, дето бродех аз пак
с разбито сърце… А вечерният мрак

обвиваше в саван и град, и поля,
и скръбния запад, денят де изтля,
и водните лилии върху брега,
огледали в струите свойта тъга.

ПЕЧАЛ

Небесният склон покрив вън
тъй чист изглежда!
И клон подир клон над покрива вън
дървото свежда.

С вечерния здрач камбанният звън
печал разлива
и птичият глас с камбанния звън
ведно се слива.

Аз виждам смутен - животът пак там
минава мирно -
и сякаш към мен градът долу там
мълви неспирно:

„Кажи ми ти сам, о, плачещ в тъга
сега без радост,
що стори ти сам, о, плачещ в тъга,
със свойта младост?”

ТИШИНА

Над мойте земни дни
огромен сън се свежда.
- О, жажда, угасни!
Заспи и ти, надежда!

За всичко ослепях!…
Слепец, без да свяст да срещна
добро и зло, и грях…
- О, повест безутешна!

И - люлка съм сега,
люляна в пропаст лихо
от тайнствена ръка…
- О, тихо, тихо, тихо!…