Пол Верлен

превод: Иванка Павлова

***

Тихо вали над града…
Артюр Рембо

Вали, вали във моето сърце,
тъй както над града старинен.
Какво ли е това униние,
което мъчи моето сърце?

О, тихо шумолене на дъжда
по покривите, по земята.
На тъжното сърце приятел -
о, нежна песен на дъжда.

Вали, вали без смисъл и без цел
в това сърце, тъй отегчено.
Кой казва: нямало измени?
Каква печал - без смисъл и без цел.

Но мъка най-жестока може би
е без причина, като тази:
без да обича, без да мрази,
сърцето ми да страда и скърби.