ПТИЦИ ЛЕБЕДИ
/Не/сантиментални поетични сюжети
Не можеш да пишеш, без да работиш, без
да гледаш ятата гъски-лебеди, които народ след
народ, школа след школа летят над теб…
Шкловски
ПАМЕТНИК
/Пол Верлен /
Студена утрин. Скреж. Монмартр.
Откриват паметник наблизо.
А тъмното бистро затваря -
не влиза никой, не излиза.
Артюр Рембо не идва да потърси
пред чашата абсент поета.
И мраморната маса* е пребърсана.
Откриват паметник. Ланда, карети…
А сервитьорите метат. Не връзват
днешния паметник с тихия пияница…
Тук предговорите завършват.
Следва
посмъртното издание на Дебелянов.
—————————–
* Впоследствие оградена с червен кадифен шнур и с табелка: „Тук писа своите нощни стихове гениалният поет - с и м в о л и с т Пол Верлен”/ /Свидетелство на скиталеца, артист и бохем Йордан Рибаров, посетил злачното подземие в Париж. /
ДАМАТА В ЧЕРНО
/Мара Белчева /
Кириле Христов, другарче на Пенча! -
хайде с тия детински игри.
Що така те уплаши г-жа Белчева,
та от нея се изпокри?!
Пращах за тебе пристойни хора.
/Нямам трон в моя скромен салон /
Исках сал да си поговорим.
А ти ми стори фасон.
Знам прекрасно, че вие с Пенча
се недолюбвахте напоследък.
Тъкмо щеше да идва Йенсен,
да го превежда на шведски.
Кьор-фишек беше пустия „нобел”! -
Пенчо завехна и се стопи.
Тоя Нобел го мъчи до гроба.
Друг да беше, да би се пропил…
Аз ще дойда в театъра, в черно.
/Било писано да се свидим./
Ти смутен, аз смутена…
Разказвали очевидци.
Ще те водя на „Цар Крум” номер три.
В кабинет с Пенчовите портрети.
Това София няма да ми прости! -
и на тебе, скандален Поете.
ЕЛАБУГА
П о е з и я т а
к а т о в с я к о б л а г о р о д с т в о. ..
Дворянката е простила
сугинския студ и мрак.
Но не и отнетия Рилке.
Уморения кон Пастернак.
Тя ще измие чиниите
на охраната в Елабуга.
И ще затегне клупа
около смуглата шия.
… з а д ъ л ж а в а !
ТРЮМЪТ
„Ну, кто из нас на палубе большой
Не падал, не блевал и не ругался!”
Есенин
Старата песен, мой боже! -
пак опряхме до трюма.
Горе се дерат кожи.
Думите нямат думата.
Нашата душа проста
знае и други каубои.
Горе се хрускат кости.
Отврат е това шоу.
В трюма палват цигари.
Носят водка, шампанско…
Чака ли нещо на бара
циганката испанска?*
… Нещо се поунесохме.
/Нощната стража се сменя. /
Губи ми се Есенин.
Мина корнет Оболенски…
—————————–
* Хитаната Кармен
ХИПОДРУМ
Ти беше чудото в табуна.
Кентавърът между звездите…
Но в чашата на Хиподрума
пак мятат зар за фаворита.
Несладка участ - вечно втори! -
дете-сираче на съдбата.
С юздата реже твоя порив
жокеят - малък мил предател.
Но първият издиша нещо.
И не от старост и нерадост-
защото всеки миг усеща
изгарящия дъх в тила си…
Накрая ще отпадне конят,
от който ти горчаха дните.
…От днес-нататък теб ще гонят
ония яростни копита!
РИЦАРСКИ РОМАН
/Мигуел де Сервантес*/
С две рани - раменна и бедрена -
аз, де Сааведра* се сражавах
на борда на галерата.
На кралската „Маркеса”…
Плениха ме берберите.
Не ме обесиха.
След година потропах измъчен.
Отвори ми сама Дулцинея.
Беше усмихната.
Съжалявала…
Имала гости.
В най-ближната кръчма
се напих по матроски.
—————————–
* „ Сервантес” е псевдоним след африканския плен, по непотвърдени източници идва от„серва” - роб. /Бел. моя, И. М. /
ПЕРИГЕЙ
/Улис Одисей/
Моето време отмина -
уморих се от лудости, сине!
Стига с тия троянци, ахейци,
данайци и танганайци…
Пчелен восък в ушите
на сирените - тия
нимфи ли, нимфоманки ли, знам ли ги…
Няма какво да ни липсва
и оная прекрасна свинарка Калипсо.
Ако има какво да се кая…
Като последен кретен изоставих
на райския бряг Навзикая.
Слепия с лира и сопа
ме върна при Пенелопа,
дето ме чака на камънака
Итака.
И си тъче платното.
И не рита кросното.
Сине мой Телемах! -
трябва да идеш при нея.
С риск Навзикая
да те познае.
/В теб личи Одисей,
както в Майкъл - Кърк Дъглас!/
Ще те моля - побързай! -
тя е в опасна възраст.
Тръгвай сине, отивай.
Знам какво е „горчиво”…
