Пол Верлен

превод от френски: Диана Тенева

ЗАЛЯЗВАЩИ СЛЪНЦА

Бледа светлина излива
над ширните поля
меланхолия горчива
от залязващи слънца.
И сърцето ми приспива
с песен нежна и добра,
в забрава то потъва
на залязващи слънца.
И странни сънища сънува
като залязващи слънца,
които над брега угасват.
Фантоми – алени зрънца –
хода си неспирно следват
като залязващи слънца,
които над брега угасват.

SOLEILS COUCHANTS

Une aube affaiblie
Verse par les champs
La mélancolie
Des soleils couchants.
La mélancolie
Berce de doux chants
Mon coeur qui s’oublie
Aux soleils couchants.
Et d’étranges rêves,
Comme des soleils
Couchants, sur les grèves,
Fantômes vermeils,
Défilent sans trèves,
Défilent, pareils
A des grands soleils
Couchants, sur les grèves.

ЛУННА СВЕТЛИНА

Душата ви в пейзаж избран блести
сред бергамски танци и чаровни маски,
танцуващи и с лютни свирещи, почти
тъжни изпод балните си краски.

С минорни оттенъци прославят
живота сносен, любовта – победа,
в щастието изглежда не вярват;
достига песента им луната бледа.

На лунна светлина в тъга, захлас
мечтаят птиците в дървесни клони
и хлипат водоскоци от екстаз,
водоскоци мраморни и стройни.

CLAIR DE LUNE

Votre âme est un paysage choisi
Que vont charmants masques et bergamasques,
Jouant du luth et dansant et quasi
Tristes sous leurs déguisements fantasques.

Tout en chantant sur le mode mineur
L’amour vainqueur et la vie opportune,
Ils n’ont pas l’air de croire à leur bonheur
Et leur chanson se mèle au clair de lune,

Au calme clair de lune triste et beau,
Qui fait rêver les oiseaux dans les arbres
Et sangloter d’extase les jets d’eau,
Les grands jets d’eau sveltes parmi les marbres.

МОРСКА ПЕСЕН

Океанът беснее,
лудо бие в нощта.
Траурна луна
в тъмното бледнее.

Небесния мрак
мълния разсича,
зловещо тича
в светъл зигзаг.

И на талази безспирни
върху брега връхлитат,
отдръпват се и хлипат
вълните немирни.

И в безкрая небесен
ураганът свисти
гръм и грохот трещи
в зловеща песен.

MARINE

L’Océan sonore
Palpite sous l’oeil
De la lune en deuil
Et palpite encore,

Tandis qu’un éclair
Brutal et sinistre
Fend le ciel de bistre
D’un long zigzag clair,

Et que chaque lame,
En bonds convulsifs,
Le long des récifs
Va, vient, luit et clame,

Et qu’au firmament,
Où l’ouragan erre,
Rugit le tonnerre
Formidablement.