Янка Митева, българска поетеса и преводачка, е родена около 1910 г. в Тулча, (според Антон Страшимиров - в Мачин), в будна родолюбива среда. По-късно семейството й се изселва в България и тя завършва в София гимназия, а след това и Свободния университет. Печатала е свои творби в сп. „Стефан Караджа” - Варна, в. „Подем” - Силистра, сп. „Родна Добруджа” - София, сп. „Хиперион”, „Вестник на жената”, и др. През 1940 г. литературният историк Пенчо Пенев в статията си „Поетки от Добруджа”, поместена в сп. „Изкуство и критика”, определя мястото на Янка Митева редом с това на Дора Габе и Бленика. През 1932 г. излиза нейната първа стихосбирка „Песни”, а втората - „Песен на живота”, през 1939 г. След 1944 г. превежда от румънски творби на Михаил Садовяну, Ливиу Ребряну, Василе Христу.

Публикации:

Поезия:

СЛЕД БУРЯ/ брой 81 февруари 2016

МОМИЧЕТО СЪС ЧЕРНИТЕ ОЧИ/ брой 82 март 2016

ПЕСНИ/ брой 84 май 2016

ЗАЩО/ брой 86 юли 2016

За Янка Митева:

„ЗАШУМЕТЕ, ПЪТИЩА ДАЛЕЧНИ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 81 февруари 2016

ПОЕЗИЯТА НА МЛАДИТЕ/ автор: Петър Динеков/ брой 101 декември 2017