СЛЕД БУРЯ
СЛЕД БУРЯ
Укроти се днес морето,
диша тихо, равномерно,
снощи беше упорито,
развълнувано и черно.
Спускаше се да събори
бреговете и скалите -
без почивка, без умора
се катереха вълните.
Но се съмна и заглъхна
всяка буря най-подир,
като течно злато лъсна
морската разляна шир.
КОЙ
Кой минава през живота
притеснен и огорчен,
с черна мисъл зад челото
и в сърдцето с тежък камък
запленен
в далечен блен?
Кой в земята своя родна
без земя е и без дом?
Чужди там се настаниха,
родна стряха похитиха,
та поеха родни братя
по пътеки непознати,
за да търсят друг подслон.
Черни облаци се нижат
пред очите му загрижени,
във които дремят скрити
толкоз мъки спотаени
и мечти несподелени.
Небесата там са ведри,
слънцето е сякаш пламък
и житата се люлеят
натежняли в златен плод,
но душата му линее
и гнети сърцето камък,
че в земята своя родна
той се чувства като роб.
***
Родино моя малка,
в железен скут скована,
познавам те с ликът ти
и светъл и открит,
познавам те с мечтите
в сърцето ти люляни
и с погледа загрижен
във бъдещето впит.
Над тебе се издига,
заплашва тъмна буря
и над света наднича
настръхналата смърт.
Живота своя мирен,
спокоен ред разтуря
и пак си ти, родино,
на тежък кръстопът.
Не бяха малко бури
докато се възмогна,
над твоя дух железен
слетя огромна скръб…
О, Боже спри ръката,
която бий тревога,
която предвещава
отново сеч и кръв!
ДА СЕ ВЪРНА
Зашумете пътища далечни,
отворете границите в мрака,
заведете ме в таз късна вечер
там, където майка ми ме чака.
Да се сгуша в топлата й пазва
както в дни когато още малка
слушах приказки да ми разказва
за прекрасни вили и русалки.
Приказки от минали години
тази вечер пак да ме унасят,
Дунава с вълните си размирни
свойта вечна песен да разнася.
Песента, която е люляла
мойте детски радости сърдечни
и в кръвта ми неусетно вляла
жаждата към пътища далечни.
СПОМЕНЪТ
Ще минат ред по ред години
и ще угаснат младини.
Не ще си спомняш ти за мене
във твойте светли бъднини.
И може би аз няма вече
в живота да те срещна пак;
и може би от теб далече
ще гасна сред сълзи и мрак.
Но споменът за теб неверни
ще свети в мойте скръбни дни;
ще пламва в мойте нощи черни
като звезда из мрачини.
ДНЕС И УТРЕ
До скоро аз не знаех, че има много пролет,
че има много слънце във сините очи,
когато те се смеят, когато те се молят
небето сякаш пламва във огнени лъчи.
Във синият им пламък се ражда мойта радост
и става пак живота за мене мил и скъп…
Когато те се смеят, ликува мойта младост,
когато те са тъжни събуждат мойта скръб.
Когато те ме гледат, то сякаш че ме галят
и искам да пребъде навеки този час,
че може би от утре по тебе аз ще жаля,
тъй малко са в живота щастливи дни за нас.
Че няма нищо вечно, че нищо се не връща,
че всеки час отлита и всеки ден е нов,
и този който вярва, че люби най горещо -
той чужд ще мине утре край своята любов.
***
Майко моя, скъпа и далечна,
колко грижи и любов безмерна
разпиля по моите детски дни!
Колко тежко, майко, си обречена
от съдбата черна и неверна
все сама да си на старини.
Виждам ти очите насълзени
бродят из живота изморени
и утеха търсят, и любов…
Твоите ръце в молитва спрени
молят небесата зарад мене.
Сякаш чувам твоя майчин зов.
Между мен и тези чужди хора
твойта сянка някой път застава,
твоят поглед взира се във мен.
Аз забравям грижи и умора,
нещо топло сякаш в мен изгрява
като вяра в утрешния ден.
