ЗАЩО
Защо се тъй бунтуваш в моя път,
любов, над мен огромен меч извила!
Светът се движи шеметно напред
с незнайна бързина, с незнайна сила.
Дохождат дните, за да отлетят
и никога животът се не спира,
и всичко туй, което днес умира,
ще се роди отново на света.
Но ти, недей отлита никога,
какво ще правя аз сама без тебе!
Каква студена, ледена тъга
при тази само мисъл ме обсеби.
И нека да не спират в своя път
и шеметно да тичат световете…
Ти остани, ти остани в сърцето,
за него ти живот си, ти си смърт.
Из Гео Милев. Антология на червената роза. Ч. 1. Лирика на възторжена любов и купнеж. - София, 1940, с. 112.
