Петър Динеков

(откъс)

Накрай ще споменем и една жена - Янка Митева, авторка на книгата „Песни”. Твърде интересен е фактът, че напоследък в нашата поезия жената направи смели стъпки. Дори сега жени са най-даровитите представители на българската лирика.

Ето - Янка Митева идва със свойта тиха, нежна поезия за последен път да утвърди поетическите заложби на българката.

Нейните песни не се отличават нито с особено разнообразие на мотивите, нито с дълбочина на чувствата. Дори в повечето от тях стихът е недостатъчно издържан. Но нейните тихи и нежни настроения завладяват веднага. Една самотна жена тъжи:

О, тази участ непосилна
да бъдеш винаги сама!
- - -
Да знаеш - никой те не чака
пред никой праг, до никой кът.

Една забравена жена копнее за ласки и любов. Безутешна и безрадостна, тя мисли за любимия, който е отвърнал очи от пътищата на любовта и я е оставил навеки самотна:

Ти никога не си дочакал
безрадостен, самотен ден;
ти никога не си оплаквал
угаснал, някой свиден блен.

Както любовта, така и горестта й е „безгранична и безбрежна, безответна, безнадеждна.”

Такива интимно почувствани, с болка изживени са настроенията в цялата книга. Забележителна е способността на младата поетеса да предава с една трогваща топлота своите лични преживелици.

Макар и не всякога огладени и издържани формално, стихотворенията на Янка Митева имат голямото качество: да трогват, да заразяват със своята тъга и с трепетите на една чиста женска душа.

Който иска да надзърне в тихата скръб на една жена, която обича безответно, нека прочете тая неголяма книга, в нея ще намери много примирение, много болка, много нежност и тъга, също и много поезия.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 5, 26.03.1933 г.