ПЕСНИ
НОКТЮРНО
Трепти таинствено луната,
като кандило във нощта;
мълчи и дреме тишината,
заспа небето, спят полята, -
заспи и ти, мечта!
Дървета свеждат вейки голи,
обременени от снега;
в нощта се някой тихо моли,
приспива грижи и неволи, -
заспи и ти, тъга!
В спокоен сън заспа земята
под снежния студен покров.
Ах, не вълнувай ми душата
и не пробуждай ми тъгата, -
заспи и ти, любов!
СЛЪНЧЕВИ ОЧИ
Очите ти - две пропасти бездънни.
Сред черна нощ - две огнени лъчи.
Далеч от тях не ще се вече съмне
пред моите очи.
Далеч от тях вселената е няма
и радостта далеч от тях мълчи.
Смилете се над мойта скръб голяма,
о, радостни очи!
Далеч от вас душата ми е ледна,
и буря в мойта черна нощ бучи.
Смилете се над мойта участ бедна,
о, слънчеви очи!
СНЕЖИНКИ
Сипят се снежинки тихо
върху теб и върху мен;
как е бяло, как е глухо,
как е радостно и тихо
и омайно в тоя ден!
Тез снежинки бели, нежни -
любовта ми в тях трепти!
Те са мойте белоснежни,
мойте тихи, безнадеждни
и възлюбени мечти.
Моите мечти са светли
и са чисти като сняг.
От безкрайните предели
те са дълъг път поели
зарад тебе, образ драг.
Ето идват и се втурват
от мъгляви небеса,
те лицето ти милуват,
те очите ти целуват
и вълнистата коса.
И блещят кат изумруди,
и в забрава се топят…
Мойте палави и луди,
мойте бели пеперуди
вихром покрай теб летят.
Сипят се снежинки тихо
и безмълвно върху нас;
как е бяло, как е глухо,
как е радостно и тихо
и омайно в тоя час!
1931 г.
