Карел Чапек
Писател със световно известно име, фантаст, сатирик, автор на думата „робот”, един от идеолозите на първата Чехословашка република, публицист. Автор на детективско-философски разкази и серията „Апокрифи”, с пълни и верни наблюдения върху човешката природа. Писател авангардист, един от първите описали в художествената литература трагедията на „Титаник”. Преводач на Гийом Аполинер. Философ, много от идеите на когото са актуални и в съвременния свят. Всичко това е един и същи човек – Карел Чапек.
Чапек е роден на 9 януари 1890 година в Мале Сватоновице, Австро-Унгария (днес Чехия), в семейството на селски лекар. През 1909 година завършва гимназия в Прага. Към това време се отнасят и неговите първи литературни опити – отначало в поезията, след това и в прозата. А през 1912 с брат си Йозеф (впоследствие известен писател и художник-авангардист) издава първата си книга с разкази – “Градината на Краконош”, където са включени голяма част от ранните му разкази.
Учи философия, през 1915 г. получава докторска степен в Карловия университет.
Активно се занимава с писане от 1920 година. Разнородните му по характер прозаични произведения демонстрират отлично познаване на изкуството на реалистичното описание, тънък хумор и дарба за художествено прогнозиране (типичен пример – антиутопиите “Фабрика за абсолют” (1922), “Каркатит” (1924) и “Война със саламандрите” (1936).
По време на първата световна война Карел Чапек работи като възпитател в дома на граф Лажански. След това работи като журналист – във вестниците “Narodni listy” и “Lidove noviny”, продължавайки традицията – много чешки писатели, включително и Ян Неруда, са изкарвали насъщния си като журналисти. Впрочем, тази дейност не е била само загуба на време за писателите, тя им е давала нови сюжети, както се казва, от самия живот. А в случая с Чапек вестникарската полоса нерядко е ставала и трибуна за изказване на едни или други политически възгледи.
Трагичните събития по време на Първата световна война 1914-18 определят напрегнатите, усилени търсения на Чапек на критерии за истината, неговите размишления над философски проблеми и стремежите му да открие източника на противоречие в живота: сборниците «Разпятие» (1917), «Мъчителни разкази» (1921), близки до експресионизма. Неприемайки революционната борба, Чапек клони към морално-етическия хуманизъм. Много от неговите произведения, включително и лирическата комедия «Разбойник» (1920), са построени върху съпоставката на няколко «истини»; Чапек мисли едновременно в няколко варианта, запазвайки обаче своя етически идеал.
Известност в цяла Чехия му донася майсторският превод през 1919 година на стихотворението на Гийом Аполинер „Зона” – своеобразен манифест на новото поколение поети. А световна известност Чапек получава след постановката на пиесата “R.U.R.” (1920) – за въстанието на машините. Именно там е била употребена за първи път думата „робот”.
Карел Чапек и неговият брат и съавтор Йозеф (загинал в немски концлагер) са изобретатели на думата „робот”. Карел въвел в действие в пиесата „RUR” човекоподобни механизми и ги нарекъл „лабори”, от латинската дума labor («работа»). Но това название не се харесало на автора, и, след като се посъветвал с брат си – художник на театрални декори, решил да нарече тези механизми със словашката дума със същото значение. (На чешки работа е pr?ce, а robota означава каторга, тежка, непосилна работа, ангария).
В началото на 20-те години Чапек създава пътните очерци «Писма от Италия» (1923), «Писма от Англия» (1924) и др., отличаващи се с реалистическа конкретност на образната характеристика и лирически хумор.
През втората половина на 20-те – началото на 30-те години Чапек се сближава с Т. Г. Масарик; в неговото творчество нарастват кризисните явления (пиесата на братята Чапек «Адам-творецът», 1927). Чапек временно се отдалечава от големите социални и политически проблеми и конфликти; пише предимно хумористични произведения в малки жанрове (сборниците “Разкази от единия джоб”, “Разкази от другия джоб” (и двата – 1929 г.). Философско-хумористично преосмисляне на известни библейски сюжети е книгата му «Апокрифи» (1932).
Обострянето на социалните противоречия оголват пред Чапек несъстоятелността на тезата «всеки е прав по своему». Философското преодоляване на релативизма се отразява в трилогиите му «Хордубал» (1933), «Метеор» (1934), «Обикновен живот» (1934).
Връх в творчеството на Чапек е романът «Война със саламандрите (1936), в който традиционният за него протест против обезчовечаването на човешките отношения се излива в сатира. Следват драмата «Бялата болест» (1937), повестта «Първа спасителна» (1937), последната пиеса на Чапек «Майка» (1938).
Преживяванията на Чапек във връзка с Мюнхенското съглашение 1938 г. и преследванията, на които е подложен в периода на «втората република», обострят болестта на писателя, и ускоряват смъртта му.
Карел Чапек умира в Прага на 25 декември 1938 година, на Рождество Христово. Според легендата, предчувствайки бедите, които назряват в Чехословакия, той се отправя към храма на свети Вит и цяла нощ се моли там (съвършено неочакван поврат в биографията на Чапек – скептик и агностик), в неотоплявана огромна зала. След това писателят се разболява от пневмония и след седмица умира. Погребан е във Вишеградското гробище. Архивът му е скрит от вдовицата му, актрисата Олга Шайнпфлюгова, и е открит след войната.
Творчеството на Чапек, който бил личен приятел на Т. Г. Масарик, пропагандиращо някои негови идеи (книгата «Разговори с ТГМ») в комунистическа Чехословакия, на първо време било забранено, но от 1950-60-те години отново започва активно да се издава и изучава. То е оказало значително влияние върху развитието на съвременната социална фантастика и е забележителен принос в световната класическа литература. В Чехословакия съществуват два музея на Чапек: извънградски дом-музей и мемориален музей на писателя.
Публикации:
Проза:
ДВАНАДЕСЕТ ПРИЙОМА ЗА ПОЛЕМИКА ИЛИ ПОСОБИЕ ПО ВЕСТНИКАРСКИ ДИСКУСИИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 8 април 2009
КРАТКИ РАЗКАЗИ ОТ БЪДЕЩЕТО/ брой 79 декември 2015
Публицистика:
