Карел Чапек

превод: Георги Ангелов

Това кратко ръководство е насочено не към участниците в полемики, а към читателите, за да могат поне приблизително да се ориентират в прийомите на полемичната борба. Говоря за прийоми, а съвсем не за правила, защото във вестникарските полемики, за разлика от всички други видове борби – един срещу един, дуели, схватки, мачове, турнири и въобще състезания в мъжки стил, няма никакви правила – поне у нас. В класическата борба, например, не се допуска противниците да се ругаят по време на състезание. В бокса не може да се нанесе удар във въздуха, а после да се заяви, че противникът е нокаутиран. При атака на щик не е прието войниците от двете страни да се клеветят взаимно – това правят спрямо тях журналистите в тила.
Но всичко това и даже много повече са напълно нормални явления в словесните полемики, и трудно е да се издири такова, което запознатите със споровете в изданията биха признали за непозволен похват, непознаване на боя, груба игра, измама или непочтена уловка. Затова и няма никаква възможност да се изброят и опишат всички прийоми на полемичната борба: дванадесетте от тях, които ще посоча, са само най-разпространените, срещащи се във всяко, даже в най-непретенциозното сражение в печата. Желаещите могат да ги допълнят с дузина други.

1. Despicere (да се гледа отвисоко – лат.), или прийом първи.

Състои се в това, че участникът в диспута трябва да накара неговия противник да почувства интелектуалното му и морално превъзходство, с други думи, да му даде да разбере, че той, противникът му, е човек ограничен, слабоумен, графоман, бърборко, пълна нула, раздута величина, епигон, неграмотен мошеник, цървул, плевел, декласиран човек и въобще субект, недостоен да се разговаря с него. Такава априорна предпоставка ви дава правото на този високомерно-поучаващ и самоуверен тон, който е неотделим от понятието “дискусия”. Да полемизираш, да осъждаш нещо, да не се съгласяваш и едновременно да запазиш известно уважение към противника – това не влиза в нашите национални традиции.

2. Прийом втори, или Termini (терминология – лат.).

Този прийом се заключава в използването на специални полемични словесни обрати. Ако Вие например, напишете, че господин Хикс, според Вас, не е прав в нещо, то господин Хикс може да отвърне, че Вие “вероломно се нахвърляте върху него”. Ако Вие считате, че, за съжаление, в нещо не достига логика, то Вашият противник ще напише, че Вие “ревете” над това или “проливате сълзи”. Аналогично: “пръскате слюнки” вместо “протестирате”, “клеветите”, вместо “отбелязвате”, “обливате с помия” вместо “критикувате”, и така нататък. Ако сте тих и безобиден човек, с помощта на подобни изрази Вие ще бъдете нагледно обрисуван като раздразнителен, налудничав, безотговорен и отчасти ненормален. А това вече от само себе си обяснява защо Вашият уважаем противник се нахвърля върху Вас толкова емоционално: той просто се защитава от вероломните Ви нападки и ругатни.

3. Прийом трети, известен под названието Caput canis (тук: да се приписват лоши качества – лат.).

Състои се в изкуството да се употребяват само такива изрази, които могат да създадат за противника единствено отрицателно мнение. Ако сте предпазлив, можете да бъдете наречен страхлив, ако сте остроумен – могат да кажат, че претендирате за остроумие, ако сте склонен към прости и конкретни доводи – може да се обяви, че сте посредствен и тривиален, ако имате склонност към абстрактни аргументи – ще е изгодно да Ви представят като неразбираем и заплетен схоластик и така нататък. За ловкия полемист просто не съществуват свойства, гледни точки и душевни състояния, върху които да не може да се залепи етикет, с чието название е достатъчно да се разобличи поразителната пустота, тъпота и нищожество на противника.

4. Non habet (тук: да се констатира отсъствие – лат.), или прийом четвърти.

Ако сте сериозен учен, над Вас леко ще удържат победа с помощта на третия прийом, заявявайки, че сте бавно мислещ, многословен моралист, абстрактен теоретик или нещо от този род. Но могат да Ви унищожат, прибягвайки и до прийома Non habet. Може да се каже, че на Вас не Ви достига тънко остроумие, непосредственост на чувствата и интуитивна фантазия. Ако Вие се окажете именно непосредствен човек, притежаващ тънка интуиция, Вас могат да ви сразят с твърдението, че не Ви достигат твърди принципи, дълбочина на убежденията и въобще морална отговорност. Ако сте разсъдъчен, то Вие за нищо не ставате, тъй като сте лишен от дълбоки чувства, ако ги имате, то Вие сте просто мекушав, защото не Ви достигат по-високи рационални принципи. Вашите истински свойства нямат значение – трябва да се открие какво не Ви е дадено и да Ви очернят за това.

5. Пети прийом, наречен Negare (тук: да се отрича наличието на…, да се отрича очевидното – лат.).

Състои се в простото отрицание на всичко Ваше, всичко, което Ви е присъщо. Ако Вие, например, сте учен, може да се игнорира този факт и да се каже, че сте повърхностен и многословен дилетант. Ако в течение на десет години упорито твърдите, че (да допуснем), вярвате в баба Яга или Едисон, на единадесетата година за Вас може да се заяви в полемиката, че Вие никога досега не сте се издигали до позитивната вяра в баба Яга или Томас Алва Едисон. И това ще мине, защото непосветеният читател нищо не знае за Вас, а посветеният ще изпита злорадство от факта, че отричат очевидното при Вас.

6. Imago (тук: подмяна – лат.) – шести прийом.

На читателя се пробутва някакво невъобразимо чучело, нямащо нищо общо с действителния противник, след което този измислен противник се унищожава. Например, опровергават се мисли, които никога не са и минавали през главата на противника и които той, естествено, никога не е изказвал; посочват се като примери действително глупави и грешни тезиси, които, разбира се, не му принадлежат.

7. Pugna (убиване – лат.) – прийом, родствен с предходния.

На противника или концепцията, която той защитава, се дава лъжливо название, след което цялата полемика се води срещу този произволно избран термин. Прийомът се използва най-често в така наречените принципни полемики. Противникът се обвинява в някакъв “изъм”, от който той после трябва да се спасява.

8. Ulises (Улисс (Одиссей) – символ на хитрост – лат.) – прийом осми.

Главното в него е да се отклоните встрани и да говорите не по същество. Благодарение на това полемиката изгодно се съживява, слабите позиции се маскират и целият спор придобива безкраен характер. Нарича се и “да преумориш, да измъчиш противника”.

9. Testimonia (свидетелства – лат.).

Този прийом е основан на това, че понякога е удобно да се използва авторитет (все едно чий), например, да се заяви – “Още Пантагрюел е казал” или “както е доказал Трейчке”. При известна начетеност за всеки случай може да се намери някакъв цитат, който на място да убие противника.

10. Quousque… (до кога… – лат.)

Прийом, аналогичен на предходния. Отличава се само с отсъствието на пряко позоваване на авторитет. Просто се казва: “Това вече отдавна е отхвърлено”, или “Това вече е отминал етап”, или “На всяко дете е известно” и така нататък. Срещу това, което е опровергано по такъв начин, не се налага да се изтъкват никакви нови аргументи. Читателят вярва, а противникът е принуден да защитава “отдавна опроверганото” – задача доволно неблагодарна.

11. Impossibile (тук: не трябва да се допуска – лат.).

Да не се допуска, че противникът може да е прав в нещо. Ако му се признае макар и троха ум и истина – загубена е цялата полемика. Ако дадена фраза не може да се опровергае, остава още възможността да се каже: “Господин Хикс се заема да ме поучава…”, или “Господин Хикс оперира с такива плоски и отдавна известни истини, като “откритието му…” … Накратко, винаги ще се намери нещо, не е ли така?

12. Jubilare (да се тържествува – лат.).

Един от най-важните прийоми. Състои в това, че бойното поле винаги трябва да се напуска с вид на победител. Опитният полемист никога не бива победен. Претърпелият поражение винаги се оказва неговият противник, когото са съумели да “убедят” и с който е “свършено”. По това полемиката се и отличава от всеки друг вид спорт. Борецът на тепиха честно се признава за победен; но, струва ми се, още нито една полемика не е завършвала с думите: “Дайте ръката си, убедихте ме”. Съществуват още много други прийоми, но ми спестете описанието им, нека тях да ги търсят литературоведите в нивата на нашата журналистика.