Георги Пашев

Георги Илиев Пашев, български писател, историк, журналист, краевед, е роден на 21.08.1908 г. в село Павелско в семейство на строител. Завършва основно училище и прогимназия в родното си село. В продължение на 6 г. работи заедно с група кираджии. За известно време е писар в павелската община. На 21 г. се записва в железопътното училище в София, работи като стрелочник на гара Хасково, където като частен ученик завършва гимназия, после е телеграфист на гара Стара Загора. След като завършва специализацията си по телеграфия, започва работа на гара Пловдив, където се и пенсионира. Живее и работи в град Пловдив до края на живота си. Прави издирвания в книгохранилищата на Москва и Ленинград, както и в български библиотеки и архиви. Изключително взискателен, трудолюбив и добросъвестен изследовател и патриот. Носител на много професионални отличия. Печата от 1963 г. Автор на книгите: „От Цариград до Белово” (1965, 1981), „Да живей Съединението” (документална повест, 1972), „Криволицата” (разкази, 1974), „От хаоса” (роман за Освободителната война, 1978), „Бунтът на железничарите” (1983), „От далечността” (история на село Павелско, 1983), „Сини води” (разкази, 1988), „Зарници от мрака” (повест, 1996), „Спомени. Датни записвания” (1997), „В олтара на Стефансон” (1999), „Избрано” (1999), „Барон Хирш” (2000), „Спомени” (2002), както и на повече от сто статии в централния и местен периодичен печат. Член на Съюза на българските писатели. Умира през 2004 г. в Пловдив.


Публикации:


История:

САМОГРАДНОТО КАЛЕ/ брой 87 септември 2016


Интервю с Георги Пашев:

ГЕОРГИ ПАШЕВ: „КОЙ ЩЕ СЕ ВЪРНЕ С ТЕБЕ?” / брой 111 ноември 2018


За Георги Пашев:

ИСТОРИК ПО ПРИЗНАНИЕ, ПИСАТЕЛ ПО ДУХОВНО УСТРОЙСТВО/ автор: Иван Д. Христов/ брой 73 май 2015