Георги Илиев Пашев, български писател, историк, журналист, краевед, е роден на 21.08.1908 г. в село Павелско в семейство на строител. Завършва основно училище и прогимназия в родното си село. В продължение на 6 г. работи заедно с група кираджии. За известно време е писар в павелската община. На 21 г. се записва в железопътното училище в София, работи като стрелочник на гара Хасково, където като частен ученик завършва гимназия, после е телеграфист на гара Стара Загора. След като завършва специализацията си по телеграфия, започва работа на гара Пловдив, където се и пенсионира. Живее и работи в град Пловдив до края на живота си. Прави издирвания в книгохранилищата на Москва и Ленинград, както и в български библиотеки и архиви. Изключително взискателен, трудолюбив и добросъвестен изследовател и патриот. Носител на много професионални отличия. Печата от 1963 г. Автор на книгите: „От Цариград до Белово” (1965, 1981), „Да живей Съединението” (документална повест, 1972), „Криволицата” (разкази, 1974), „От хаоса” (роман за Освободителната война, 1978), „Бунтът на железничарите” (1983), „От далечността” (история на село Павелско, 1983), „Сини води” (разкази, 1988), „Зарници от мрака” (повест, 1996), „Спомени. Датни записвания” (1997), „В олтара на Стефансон” (1999), „Избрано” (1999), „Барон Хирш” (2000), „Спомени” (2002), както и на повече от сто статии в централния и местен периодичен печат. Член на Съюза на българските писатели. Умира през 2004 г. в Пловдив.

Публикации:

Публицистика:

КЪРВАВАТА ПРОЛЕТ/ брой 139 юни 2021

История:

САМОГРАДНОТО КАЛЕ/ брой 87 септември 2016

Критика:

ЗА КНИГАТА „РОДОПСКИ АПОСТОЛИ”/ брой 132 ноември 2020

БЛИЗКИ И ДАЛЕЧНИ ПРОЗРЕНИЯ/ брой 132 ноември 2020

Интервю с Георги Пашев:

ГЕОРГИ ПАШЕВ: „КОЙ ЩЕ СЕ ВЪРНЕ С ТЕБЕ?” / брой 111 ноември 2018

ГЕОРГИ ПАШЕВ: „ДЛЪЖЕН СЪМ ДА ВЯРВАМ В ДОБРОТО”/ брой 118 юни 2019

За Георги Пашев:

ИСТОРИК ПО ПРИЗНАНИЕ, ПИСАТЕЛ ПО ДУХОВНО УСТРОЙСТВО/ автор: Иван Д. Христов/ брой 73 май 2015

ИЗМЕРВАНЕ НА ВЪРХОВЕТЕ/ автор: Илия Зайков/ брой 144 януари 2022