БЛИЗКИ И ДАЛЕЧНИ ПРОЗРЕНИЯ
Новата книга на Георги Гривнев „До утре” (сказания, фрагменти, отломки и три разказа) черпи теми от Родопите и хората им.
Вижданията, тайните пружини на живота Гривнев разработва в народен стил и свой художествен израз, прицелени към човешката нравственост.
Има общи поверия в родопски вариант: вграждане жива душа в нов строеж - „Дяволският мост”.
Лютите робски рани карат раята да прибягва към мнимата смърт Злата Димова от Карлуково.
Турци отвличат сестрата и годеницата на Караджа войвода, който пише до пашата на Филие: „Ако не са омърсени, знаете какво трябва да направите. Ако пък са омърсени, аз зная какво да сторя.”
В „Злата прокоба” е дивата философия на първичен инстинкт, показан при войната, ровен в онова, което е паднало под опашката на коня за ечемичени зърна! Гладен като вълк войник яде потънал в кръв джигер. Страшно! Присъдата 101 години е равна на смърт, кой ще я приживее?
В „Легендата Серафимов” стоят поривите му за освобождението на Родопите през 1912 година. Неподчинението му е дало огромен резултат.
Хубави художествени превъплъщения има в „Да зароси ситна роса” и „Песента на псалта”. „Стъпките на Дякона” са обична тема в Родопите, но историята отрича Левски да е идвал в планината.
Гривнев го дава с двоумение, после приема, че легендата пътува към истината, към духа на Апостола, оставил стъпки в Широка лъка, стъпките събират вода, която търси извора си…
„Девет търговски заповеди” са един фетиш към парите и лъжата у търговеца - от един лев той трябва да спечели три!
В „Стара месечина” стои народното поверие, че дърво, отсечено на такава месечина, няма додера (Тук думата “додера” е в смисъл “няма гниене”. - бел. ред.) и Гривнев иска на стара месечина да хване приятел, който да не стане предател, на стара месечина да се влюби, та любовта да няма край, да сътвори онова, което ще вълнува духа!
Спомените Гривнев нарича „хербарии на битието”: страдание, любов, романтика, надежди и безнадеждност, съмнения и пак недажда, възкръснала като Феникс!
В „Есен” пее сладката меланхолия на ноември: кълвач, бръшлян, увит около бук, слабото търси силното, чучури, наричани сполучливо „водни флейти”, слушани сладко от хората, птиците и безкрая.
„Отломки”-те са най-интересната част. Изреченията в един ред или група, тоя благ фолклор на бития и жития, тая идиличност в отношенията на младите, при които любимата е недостъпно цвете, еделвайс, те не смеят да се приближат, освен чрез кърпа, уловена от двамата, тая чиста интимност ни кара да жалим, че си е отишла.
Има тук хубава афористика, къси и точни поуки, има фразировка от хубави думи, опазен кирилометодиевски, старобългарски език в планината, има близки и далечни прозрения, които трябва да се прочетат, защото съставят поведенческата ни линия.
Многознанието не ни прави умни, има хора с колосални складове знания и не могат да кажат мъдра дума.
И все пак знанието спасява от грешки и ни прави достойни, не жалки играчки в божествените ръце на великата майка-природа, която като всяка майка дава на земята всичко като значение и сили на живот…
——————————
Предговор към книгата „До утре” на Георги Гривнев, издателска къща „Проглед” - Смолян, 1999 г.
