Георги Христов Томалевски, български писател, е роден на 16.09.1897 г. в град Крушево, Битолско в родолюбиво семейство, което се премества в София след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Завършва гимназия в София и физика в Софийския университет (1926). През 1923 г. се включва в младежката организация на ВМРО. Учителства в София, директор на ІІІ девическа гимназия, директор на Висшето образование и културните институти в МНП. Един от основателите на Обществото на българските писатели-есеисти (1935). Пенсионира се като учител в столицата през 1958 г. Член на СБП. За пръв печата във в. „Мир” (1924). Сътрудничи активно през 20-те - 40-те г. на „Българска мисъл”, „Литературни новини”, „Литературен глас”, „Съдба”, „Час”, „Огнище”, „Литературна седмица’, „Родно изкуство”, „Изгев”, „Вестник на жената”, „Нов живот”, „Македония”, „Македонско слово”, „Родина” и др. В творчеството му преобладават късите белетристични жанрове - разказ, новела, импресия. Съчинения: „По свещената пътека. Отломки от часове за размисъл” (1926), „Душата на Македония” (есе, 1927, 1941), „Огнена земя. Разкази за Македония” (1928), „Псалми за живия Бог. Поеми в проза” (1929), „Самуиловото наследство” (историческа повест, 1929), „Една пролетна нощ” (разкази, 1930), „Човек, природа и Бог” (есета, 1934), „Вечната приказка” (повест, 1937), „Безсмъртната” (роман, 1939), „Сигнали” (есета, 1940), „Всекидневните чудеса. Натурфилософски есета” (1941), „Зодиак. Символни поеми в проза” (1943), „Хора по земята” (разкази, 1943), „Слънце след буря” (есета, 1946), „Гогол” (очерк, 1947), „Прозорец към света” (новели, 1947), „Астрономия за народа” (1950, 1958), „Крушовската република. Героична художествена летопис” (1954, 1968, 1981), „Майстор Стоян Везенков” (повест, 1964), „Воденските майстори” (новели, 1965), „Мома Тентелина и вълкът” (приказка, 1969), „Цветя сред тръни. Новели за минали и по-нови времена” (новели, 1972), „Мраморната чешма. Две исторически повести за Тракия: „Мраморната чешма” и „Капитан Петко войвода Киряков” (1976), „Шепа плодове. Избрани произведения” (1977), „Вълшебен свят. Приказки” (1979), „През зеницата на есето” (есета, 1983), „Безмълвната сила” (1987). Оставя неиздадените си книги „Кой е по-силен. Народни приказки и сказания” и „На гости на героично Крушово”. Псевдоними: Sigitarius, Георг Нордман. Умира на 22.04.1988 г. в София.

Публикации:

Проза:

СЪНЯТ НА ГОРАТА/ брой 81 февруари 2016

Публицистика:

РИЦАРЯТ/ брой 109 септември 2018

Критика:

„СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ” ОТ ЙОРДАН ЙОВКОВ/ брой 104 март 2018

ГЕРГЬОВДЕНСКИ ЛЮЛКИ/ брой 108 юли 2018

БОТЬО САВОВ - „САУЛИ БЕНГАНА”/ брой 109 септември 2018

За Георги Томалевски:

СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА СРЕЩА/ автор: Владимир Каперски/ брой 28 април 2011