БОТЬО САВОВ – „САУЛИ БЕНГАНА”
В нашата българска душа са си дали среща две стихии. Ние сме изложени непрекъснато на две влияния.
Едното иде от запад и носи заедно със стоманения грохот една европейска изтънченост, която е намирала не малко отражение в нашата литература, а другата е оная, която говори с тихите спокойни слова на източната мъдрост и към която също ние никога не сме били равнодушни.
Това е лесно обяснимо: ние се намираме на най-неспокойния кръстопът и сме предопределени да родим и в литературата, и във всяко друго изкуство творби и образи, които да носят знака на синтетичното, знака на това, което ще узрее от дългото развитие между тия два свята.
Тия мисли изказвам по повод новия роман на нашия известен писател Ботьо Савов.
„Саули Бенгана” малко прилича на роман от типа на тия, които ни предлагат нашите съвременници, защото е построен като едно светло, препълнено с екзотична наслада сказание.
За една любов се говори в страниците на тая вдъхновено написана книга, любов, родена в загадъчното жълто море на пустинята, разцъфнала в една нощ под златния дъжд на звездите и недовършена, безкрайна като скръбта в тъмните зеници на Алжир.
В тоя роман Ботьо Савов прави един паралел между изток и запад. Той съпоставя два свята - единия на кръвожадната съвременност, чийто най-ярък представител е Европа, а другия - като една приказка - света на утрешния ден, когато всички човеци ще се наричат родни братя, когато хората, обществата, народите, ще паднат ничком пред чистото сияние на оная истина, че всички сме едно.
От абсолютното гледище на съвременността, авторът би могъл да бъде набеден в един лек наивитет, в развитието на действието, защото ние още не живеем в дните, когато е възможно тихото слово на любовта да снеме вдигнатата за мъст ръка, но това веднага се прощава и се разбира с идеализма, вярата и светлите хоризонти в личния светоглед на писателя.
Образите на Джемал - това смугло чисто цвете на пустинята, младият шех Саули Бенгана - символ на раждащия се дух, глас от далечните простори и дълбочина на източната мъдрост, и Месауд - отпадащата и умиращата свирепост, разтопена като сянка в зарите на новия ден - са сполучливи, трайни образи, които оставят следа в душата.
Книгата се чете с увлечение и наслада. Тя е една приказка, изтъкана със златните нишки на мъдрост и има една друга заслуга. Тя е едно прекрасно и увличащо описание на африканската пустиня. В тия описания тънката наблюдателност на автора е проявена с рядко майсторство.
Пустинята е предадена с всичките свои нюанси. Читателят сякаш пътува по тия безбройни, пламнали пясъци, приютява се край дюните, зъзне от нощния пустинен хлад и слуша вятъра или редките изтървани викове в тишината на нощта.
Със своя роман „Саули Бенгана” Ботьо Савов облъхва с чиста топла струя на братство и човечност нашата литература.
И ние, които сме разпънати на тоя велик кръстопът, и толкова често слушаме пискливата, опъната до болка и скъсване струна на запада, е полезно да доловим и тихите напевни слова на изтока и юга, където има нещо много близко, много родствено с нашия дух.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 6, 18.03.1934 г.
