ГЕРГЬОВДЕНСКИ ЛЮЛКИ
Далечната екзотика и копринена нежност на японските, китайските и много други песни на Изтока, прекрасни и неповторими преводи, от които ни даде Никола Джеров, ние намираме и в собствените му стихове.
Не защото поетът се е повлиял от тия песни, мислим ние, той е написал своите прекрасни поетични видения, а защото Никола Джеров всякога е писал така фино, и защото в неговото сърце са живели същите копнежи, той стана преводачът на японската и китайската поезия.
Характерното в новата стихотворна сбирка на Никола Джеров са народният напев и мотиви в първата й част. Изчистени, блестящи бисерчета, във всяко от които е пречупена по една сърдечна мъка, образуват броеницата на един цикъл „Гергьовденски люлки”.
От тях се вижда до какво съвършенство Никола Джеров познава народната песен и каква чудна претворба претърпява тя в ръката на един майстор на стиха.
Във втория цикъл „Малки песни” ние срещаме доведени до най-висока гама на нежност и чистота стихове, които смело може да се каже, че имат хайневска душа.
Те са отзвънели гласове на някаква желана, чиста обич, видения, проблеснали в скрити мигове на съзерцания.
На това място, както и в досега издадените от същия автор стихове личи най-характерното в стиховете на Джеров: префината и затрогваща чистота на образа, извисеното, потопено в музика чувство и екзотичната декоративност на формата.
Никола Джеров поднася една стихотворна сбирка, която е чест за нашата поезия, а той се нарежда между поетите, които са ни дали най-голямата нежност в стиха и чувството.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 461, 07.02.1940 г.
