Георги Томалевски

Една неотдавна излязла книга, която разрешава един въпрос, повдиган на няколко пъти в България от някои литературни среди - въпроса за родното и за неговото художествено възсъздаване.

В „Старопланински легенди” Йордан Йовков дава това, което смело може да се каже, не е дал никой от нашите белетристи досега. Никой не е успял да обрисува с такава лекота и художественост епоха из българското минало.

В десетте легенди, десет от които могат да се нарекат сказания за любовта, химни на дълбока душевна преживелица, има колкото идиличност, колкото романтика, толкова и картини из родния бит - познат, близък, но даден някак ново, свежо, даден в оригинални, хубаво стилизувани образи.

Рядко можем да намерим разкази в българската литература, особено в последно време, където така добре и с толкова прости средства да са скицирани типовете и с такава простота да се раздиплят дълбоки психологични проблеми.

На фона на отлетялото, старо време тия типове се открояват ярко - стилизувани и характерни. Индже, тоя корав хайдутин, водач на кърджалийска чета, е един великолепно обрисуван тип на хора, които в буйния устрем на своя живот не подозират това, което носят в себе си: едно сърце, готово да се отзове на тайния повик на друго сърце и да преродят себе си и своя живот до неузнаваемост.

Циганката Божура е дадена в тънки черти и отсенки. Тоя гъвкав образ на вярна, любяща жена, със скрита страст, приведена тихите води на езерото, където за първи път вижда своята хубост, остава за дълго в съзнанието на четеца. Нейната любов, очакване, мъката и безнадеждното й отчаяние са предадени много вярно, с необичайна простота и непосредственост. Същото може да се каже за Женда, за Марин в разказа „Постолови воденици”, а и за всички типове.

С рядко майсторство на къса, ритмична фраза с примес на хубави народни думи, забравени или по-право рядко извеждани от народната съкровищница, Йордан Йовков рисува цялата действителност - природа и хора. Дълбоко наблюдателен, съсредоточен в моментите, които предава, той достига някъде истински музики.

Книгата се чете леко и с увлечение. Освен художествената наслада, която изпитваме, освен задълбочаването във вечната проблема на любовта тая книга отвежда в едно минало, което недри в своите пазви много такива бисери и малки чудеса като това на Индже, които само прозорливото око на поета може да съзре. Тая книга показва, че се е родил и белетристът на тая епоха.

Когато четем книгата, спомняме си за Македония - тая неразровена съкровищница, която има толкова много бисери, толкова епопеи, сълзи, неизречена обич - и си мислим за оня, незнайният, идващият поет, който ще хвърли лъчи в нея и ще я възсъздаде със своя творчески гений.

——————————

в. „Македония”, г. 2, бр. 377, 12.01.1928 г.