ЖЕЛАНИЕ
превод: Николай Тодоров
ЖЕЛАНИЕ
Само сърцето ти топло
и нищо друго.
За мен раят е полето
без славей
и лири,
с една плаха рекичка
и някое изворче.
Без вятърът, който със шпора
насърчава гъстака.
И не желае звездата горе
да бъде лист.
Светлината огромна, която е
светулка
за друга
в полето
на счупени погледи.
И ведър покой,
където нашите целувки
са звучни петна
по ехото
и ще разцъфнат далеч.
И само сърцето ти топло,
без нищо друго.
ЩУРЧЕ!
На Мария Луиса
Щурче!
Щастливо си ти!
Умираш на ложето земно,
отпивайки от светлината.
Познаваш живота и тайната
негова, скрита в полето,
и в себе си приказка пазиш
за старата фея: „Тя леко
долавя как никне тревата…”.
Щурче!
Щастливо си ти!
Умираш, а струи от кръв
от синьо сърце се изливат
над теб… Светлината е Бога -
през пролом
от слънце до тебе попада.
Щурче!
Щастливо си ти!
С агонията чувстваш над теб
как синьото мълком тежи.
И всичко, което минава
последните порти, навежда
главата, беззвучно нарежда
сред въздух застинал,
белеещ…
И всичко с тъга
е скрито от тиха наметка,
която загръща смъртта.
Щурче омагьосано, ти
неспирно разливаш се в песен!
В смъртта ще огласяш дори
със звук светлината небесна.
Щурче!
Щастливо си ти!
По милост те скрива с наметка
самият Свят Дух, светлината
тъй ярка и лека.
Щурче!
Ти си звучна звезда,
над спящи полета блестиш:
отдавна си с жабите, пееш
сред братята свои - намираш
гроб златен в лъчите
на сладкото слънце, ранило
и теб посред летния вихър:
отнася душата -
превръща я на светлина.
И нека сърцето ми стане
щурче посред Божи полета.
И нека в смъртта пее бавно,
ранено от синьо небе.
Издъхва ли, то нека някоя
жена и богиня разлее
и него в праха.
И моята кръв по полето
е розов и сладък лимон -
мотики забиват по него
преморните селяни.
Щурче!
Щастливо си ти!
Ранено с невидими мечове
от синьото.
