Конрадо Нале Роксло

превод: Александър Муратов

                                На Лорка

Простряна божата висока кула,
кваса небесен от барута изгорен,
реката в слънце и лаванда спряна
на твойта рана е под моста тя окървавен.

Да бъде мерено небето с твойта тишина,
ти, сноп от цветове, стрели и кротост,
побит към вечното, ти, сноп от ведрина,
изрязан в диаманта тъмен на живота.

В цветята на Гонгора - черни връзки, -
сред розите на Лопе - скръб и сълзи
и нека плач на лъвове, поете,

те придружи да влезеш във небето, -
мъртвешки сън; за теб пробуда те са
с лъчите утринни на твойте песни.