СТИХОВЕ
превод: Маргарита Дограмаджан и Марко Марков
1. ТЯЛО
Тялото ми разтроши камъка.
И изкопа широки полета.
И те прегърна.
Горд съм със своето тяло.
Всеки мой миг е изпълнен с радост.
2. КОСМОС
Не, аз не протегнах ръката си
за нещо.
Заради самото движение
аз я протегнах.
Какво те накара да сложиш космоса
в моята длан?
Къде и как бих могъл да се движа
с космос
върху дланта си!
3. БЕДИ
Чудесно ще е,
ако никак не се тревожа
за бедите.
Така бих живял до смъртта си
като цвете
във ваза.