Михаил Урнов

превод: Стефка Тотева

откъси от „Уилям Текери“

*
Битът, нравите, изобразени в „Панаир на суетата” с всички подробности, средата, представена от много лица - от титулованата и финансово обезпечена аристокрация, всичко това е посредственост, с каквото и самомнение, с каквато и помпозност тя да се представя. Нито една наистина широка натура, духовно извисена и значителна. Нито една каквато и да е мащабна личност.

*
Може да се каже,че Беки Шарп отдавна е станала нарицателно име, както и да се представя и досега в тази или друга концентрация на различните обществени слоеве и сфери.

*
Беки Шарп е въплъщение на авантюризъм, обусловен от користна цел. Да се издигне нагоре към големите пари и към знатното и видно обществено положение - ето задачата на нейния живот. Да се издигне нагоре само за да има тщеславното удоволствие на всичко и на всички да гледа отгоре. В своя стремеж и избор на средства за самоутвърждаване героинята с лекота пренебрегва нравствеността, високите критерии и човешки чувства, всички свои достойнства мобилизира и изразходва за постигане на егоистичната й суетна цел. Беки Шарп съвсем не е склонна да се самобвинява за безнравствения си начин на живот, а цялата вина прехвърля върху външните обстоятелства, така да се каже, върху недостига на материално обезпечение. „Може би и аз щях да съм добра жена, ако имах пет хиляди на година” - така разсъждава за себе си Беки. “Някакъв олдърмен, връщайки се от обяда, където са го угощавали със супа от костенурки, няма да напусне каретата, за да открадне агнешко краче, но ако го оставите да погладува - ще видите няма ли да отмъкне самун хляб” - така се утешава Беки, като съизмерва шансовете и оценявайки разпределението на добро и зло в този свят. „Кой знае, - коментира авторът на „Панаир на суетата”, - може би Ребека е била права в разсъжденията си и само парите и случайността определят разликата между нея и честната жена!”. Може да ви се стори, че Текери споделя софизма на „малката авантюристка”, както той нарича героинята си, имайки предвид не мащаба на авнтюризма й, а дребният й ръст. Може да ви се стори така, но не бива.
Разсъжденията на Ребека относно това, че и тя „би била добра жена”, ако има „пет фунта на година”, не са безусловни, не случайно тя започва своето разсъждение с началната дума „може би”. И авторът в своя коментар избягва категоричното съждение, той, на свой ред, казва „може би” и скоро ще отбележи несъстоятелността и фалшът на аргументите на своята героиня. И тя може „да присъства в детска стая”, ако е материално обезпечена, казва за себе си Ребека. Не, не би могла. Това знае и за това ще каже самият автор. При Беки ще се появи такава възможност, ще се появят пари, мило дете, момчето Родон, отлична детска стая, но тя няма да присъства в нея, няма да може, това е чуждо на нейната природа. „Добрите мисли и тихите удоволствия са противни на мисис Беки - те я дразнят, тя ненавижда хората, на които те се харесват, тя не може да търпи децата и тези, които ги обичат”. От различни уста читателят ще чуе резки и не празни думи за Беки Шарп - тя е способна да „лъже без угризения на съвестта”, „да извлича решително полза от всичко”, „вероломен приятел и вероломна жена”, тя е „зла, лоша жена”. Авторът не оспорва всички разобличения на малката Беки и все пак ще каже за нея, че „всъщност тя не е зла”. И така от различни уста читателят може да чуе, че Беки е мила и очарователна, че тя е „добродушно и мило създание”. И сам авторът неведнъж ще я погледне с увлечение, ще я сравнява с другите лица, няма да може да се сдържи да не отбележи нейната поразяваща и озадачаваща привлекателност.

*
Користта, егоизмът и нуждата - такива са „безсърдечните наставници”, които са ръководили възпитанието на бедната мис Беки Шарп.

*
Характерът на Беки Шарп демонстрира поразителна жизненост и коварна привлекателност на авантюристично-хищна натура.

*
„Толкова лъжи и измислици, толкова егоизъм, извращение на ума - и какъв банкрут!”
Казано е за Беки Шарп, заплатила за авантюристичното си поведение с пълно крушение на своите тщеславни надежди. На нея самата, когато се замисля за своя дълъг живот, тази живот й се струва „унил, жалък, самотен и неудачен”. Беки с лекота преодолява минутното си желание да се самоубие, това е не само силен, но и жизнелюбив характер, устремен към ярък живот. Обаче тя продължава да се движи в избраната от нея посока, да действа с обичайните за нея средства и да пада все по-ниско и по-ниско.

У. Текери. Панаир на суетата. Роман. Част 1. - М.: Правда, 1990. - 432 с.