Михаил Василиевич Урнов (Михаил Васильевич Урнов), руски съветски литературовед, преводaч, е роден на 10 (23).11.1909 г. в село Дровнино, Гжатска околия, Смоленска губерния. Завършва Висшите курсове за нови езици при МГУ (1930), Московския институт за нови езици (1933). Доктор на филологическите науки (1970), професор (1964), член на Съюза на писателите на СССР (1963), почетен член на Новото Кентърбърийско литературно общество (1970). Работи в НИИ за чужда библиография (Москва, 1931-1934), Научно-изследователския критико-библиографски институт (Москва, 1934-1935), Централната библиотека за чужда литература (1935-1938) и др. В годините на Великата Отечествена война преподава в Магнитогорския държавен педагогически институт (1941-1944), от 1950 г. работи в Московския полиграфически институт (сега Московска академия по печата), където е декан, завеждащ катедра. Печата от 1933 г. Научните му интереси са свързани с теорията и практиката на редактирането, проблемите на библиографията, теорията на литературата, особено значими са трудовете му по история на английската литература. Автор на задълбочени изследвания за Шекспир, написани заедно със сина му - известния литературовед Дмитрий Урнов. Умира на 04.04.1993 г. в Москва.

Публикации:

Критика:

БЕКИ ШАРП/ превод: Стефка Тотева/ брой 68 декември 2014