Валентина Ивашова

превод: Литературен свят

(откъси)

Главната мисъл на Текери, в основата на всички образи от книгата му, както и на композицията й - е властта на парите в общество, където е победила буржоазията, глуха към всичко, освен към печалбата, заразявайки с егоизма и користолюбието си и онези аристократи, на които се стремяла да подражава в маниерите, поведението, начина на живот. В показания свят царуват законите на “пазара на житейската суета”, на който всичко се продава и всичко се купува, включително съвестта на хората, техните най-добри подбуди и чувства. Заглавието на книгата и символичният образ, към който Текери неведнъж се обръща в текста на романа, са заимствани от широко популярното в Англия произведение на Бънян “Пътят на поклонника” (1678). На “панаира (или пазара) на житейската суета”, която рисувал Бънян, се продавало абсолютно всичко: “всякакви стоки.. жени, мъже, деца… всичко, каквото искате”. В руските преводи от 1853 и 1873 г. романът излязъл под заглавие “Пазарът на житейската суета”.

Текери нарекъл “Пазар на суетата” роман без герой, мислейки, че в съвременния свят има само един герой - парите. На същата мисъл е подчинена в крайна сметка и структурата на романа: в него няма сюжет в общоприетия смисъл на думата, и действието се разгръща според развоя на самия живот - като ежедневна хроника, нарочно малко преместена в миналото.

Текери не дели персонажите си на зли и добри (както, най-вече в ранните си творби, прави Дикенс). На “пазара на житейската суета”, който искал да покаже писателят, повечето хора са зли, някои са смешни, а добрите, ако понякога се срещат, са измамени или стъпкани от злите.

Остротата на изобличението в “Пазар на суетата” се определя от най-отвратителните на автора персонажи на романа (и прототипите им в живота) - онези, които, живеейки по законите на буржоазното общество, се ползват от пълното му одобрение.

Така, маркиз Стейн - знатна особа и изтъкнат политически деец - по моралния си облик е една от най-отблъскващите фигури в романа. Уважавания от всички Осбърн проявява пълно бездушие към разорилия се Седли, на когото е задължен в миналото за своето богатство и благополучие…

Порядъчен човек според разбирането на Текери може да остане само онзи, чиито интереси са отвъд границите на властта на парите. Но такива хора били малко, и ако той ги е срещал, най-често те се оказвали измамени, като Добин, дълги години преследващ лъжливи идеали.

Особено място в художествената система на романа заема образът на Беки Шарп, неслучайно възприемана като героиня на книгата. Характерът на Беки е решен в стария похват на писателя - чрез преувеличението и шаржа, при това Текери подчертава, че това е хиперболизация. Беки е обобщение на всичко, което е показано в романа в множество повтарящи се аспекти - властта на парите, циничната откровеност в лова на различни форми на успехи и обогатяване. В този смисъл тя се възприема като реалистичен символ на всичко показано.

Образът на Беки - дъщеря на бедни родители, станала, по думите на автора, възрастна на 80годипна възраст, е хипербола от начало до край. Хиперболически е показано безсрамното й преследване на онези житейските блага, които тя възнамерява да извоюва, сражавайки се с неблагоприятните за нея обстоятелства.

Наред с това трябва да се отбележи, че Текери не съди лошата и напълно безсрамна млада авантюристка. “И аз щях да съм добра жена с 5 000 фунта годишен доход” - мисли си Ребека. Поведението на Беки Шарп в дома на Седли, а после на Кроули той обяснява с липсата на майка: за Беки няма кой да се погрижи така, както се грижат за другите момичета, устройвайки благополучието им чрез изгоден брак. Своето щастие Беки се опитва са създаде сама, при това представите й за щастие съвсем не се различават от тези, които царят около нея. В образа на Беки Текери наподобява друг велик реалист от XIX век - Балзак, казал с устата на Вотрен: “Няма добродетели, има само обстоятелства”.

“Пазар на суетата” е написана по своеобразен начин. Показвайки нравите в съвременна Англия и с цялото изображение подчертавайки отношението си към тях, Текери не се задоволил само с повествованието и драматизацията в диалога. Романът е пронизан от авторски коментари и размисли за живота и хората. Тези отстъпления най-често непосредствено са свързани с текста на романа, но често и отвеждат читателя в света на философията на автора. Обикновено те са лирични по интонацията си.

Изобразителните похвати в “Пазар на суетата” са много по-богати и разнообразни от онези, с които се характеризирали ранните повеси на Текери. Това се определя от разнообразието на новата насоченост на писателя, изобразяването на онова, което след век нашата критика нарече диалектика на характера.

Каквото и да рисувал Текери, каквото и да показвал, писането му е пропито от тъжна ирония. На места той гневно осъжда и обвинява, на места тъжно размишлява и съпоставя, но интонацията му е винаги тъжна, съответствайки на възгледа на писателя към света. “Vanitas vanitatum!” (”Суета на суетите!”) - възкликва той и този мотив за суетността на всичко съществуващо остава в романа водещ от първите до последните редове. Действащите лица книги са марионетки, а кукловодът, който ги движи (самият Текери), съвсем не е по-добър от тези, които описва.

В пролога на романа, написан след завършването на хроники и наречен “Преди вдигането на завесата”, Текери говори за куклената комедия, предложена на снизходителното внимание на читателя. Целият пролог изразява неговата гледна точка - гледната точка на човек, научил се да не съди прекалено строго околните. Дълбокото противоречие в тази забележителна книга се заключава в това, че при много злата сатира авторът с горчивина признава нейната безполезност и съвсем не се надява да промени нещо.

“Пазар на суетата” показва колко чужд е бил Текери на какъвто и да е мелодраматизъм, на каквато и да е сантименталност, характерни за повечето произведения на английските му съвременници. Стилът му е лаконичен, особено тогава, когато рисува трагичните моменти в живота на персонажите на хрониката. По думите на писателя, той “спускал завесата” всеки път, когато се отнасяло до трагичното или интимното или се натъквал на човечност, каквато толкова рядко виждал около себе си.

Сатирата му се раждала от любов към хората, определяла се от желанието му да ги види свободни от недостойните им пороци. За разлика от много други писатели от неговото време, той не създал образи на положителни герои. Попречил му и скепсисът му, и историческият му песимизъм. Но той никога не останал глух към човешките качества на хората - както към техните слабости, така и към тяхното величие. Ако не изобразил душевното величие така, както порока, то е само защото, смазан от силата на обкръжаващото го зло, не могъл да открие около себе си носители на доброто, героизма и великодушието.