Йосиф Куралов

превод: Стефка Тотева

Отначало, някъде в края на седемдесетте - и в началото на осемдесетте в кръга на младите поети се появи Галка Золотаина. Не беше ясно кое е по-хубаво в нея - нейните стихове или правещият й незабравимо впечатление на всички поети вид на симпатично момиченце, пишещо тези стихове. Но Галка не позволи на поетите дълго да размишляват над тази тема - тя се омъжи за неизвестния ни Алексей Белмасов. Той бързо навлезе в нашия кръг. И всички разбраха, че Белмасов е талантлив поет и е доброто момче Льоха.

Някак изведнъж на Белмасови им се родиха деца. Пораснаха. Появиха се внуци. Успоредно с появата на децата и внуците Льоха написа и хубави стихотворения. Занимаваше се с различни литературни проекти. Приехме го в Съюза на писателите на Русия. Льоха винаги беше в някакво състояние на изобретяване на нов проект и придвижването на друг вече изобретен проект. Той имаше няколко десетки такива осъществени проекти.

Но май че най-ярки бяха вестника „Лик”, който той издаваше и в който публикуваше стихотворения и проза на кузбаските и не само на кузбаските автори, а също така и няколко грандиозни мероприятия, споменът за които е още жив.

Във втората половина на осемдесетте той се изхитри да привлече ръководството на обединението „Ленинскугол” да финансира Всесъюзната среща на поетите-верлибристи. Самият той тогава беше много увлечен от верлибъра. И видимо искаше да събере най-добрите автори на тази форма на стиха на едно място. И това му се удаде напълно.

Достатъчно е да се каже, че на срещата дойдоха десетки верлибристи на СССР от Москва, Ленинград, от съюзните републики, в това число и двама водещи теоретици и практици на верлибъра Владимир Бурич и Вячеслав Куприянов. Съвсем обяснимо мястото на срещата беше градът Ленинск-Кузнецки, за няколко дни станал столица на руския верлибър. И аз участвах в тази среща и даже получих някаква грамота за моите верлибри. А главен организатор и двигател на това събитие беше Льоша Белмасов.

През осемдесетте години той провеждаше в Ленинск-Кузнецки по няколко мероприятия на година. Неуморим в изобретяването на нови проекти, Белмасов понякога събираше по няколко стотици автори в малкото градче, като го превръщаше в литературна столица на региона. Льошините мероприятия преминаваха или като големи конкурси, или като съвещания и семинари на млади автори, или във вид на срещи на поети и прозаици с читатели в училищата, библиотеките, в домовете на културата.

И ето, всичко това изведнъж прекъсна. Льоша неочаквано си отиде от живота само на 54 години.

Опасявам се, че повече няма да съществуват тези литературни проекти, с които се славеше Ленинск-Кузнецки.

И едва ли в близките години ще се превръща в литературна столица на Кузбас, защото вече го няма Льоша Белмасов.

03.02.2013 г.