Фридрих Хьолдерлин

превод: Чило Шишманов и Атанас Далчев

ЧОВЕШКО ОДОБРЕНИЕ

Сърцето ми не е ли с по-красив живот изпълнено,
откакто любя? Повече защо ме уважавахте,
когато се гордеех,
по-празен и по-приказлив?

Допада на тълпата туй, що на пазара се цени,
и робът жалък е почитал винаги насилника;
в божественото вярва
тоз, който е божествен сам.

НЯКОГА И СЕГА

В младежките си дни бях сутрин радостен,
а вечер плачех; днес, когато съм по-стар,
започвам аз деня си съм съмнение,
но краят му за мен е свят и весел.

КРАТКОСТТА

Защо си толкоз кратък? Не обичаш ли като преди
дълбоко песента? Когато пееше като младеж
на своите надежди в дните,
ти никога ли не намери цел?

О, като мойто щастие е мойта песен. - Искаш ли
във залеза да се окъпеш? Той угасна, вее студ
и пред очите ти прехвръква
нерадостната птица на нощта.

КРАСОТАТА

В децата красотата цяла
с подобие божие искри,
спокойствието й похвала
за ангелите е дори.