ВЪЗПРАВЕН НАВРЪХ ПЛАНИНИТЕ…

Райнер Мария Рилке

превод: Кръстьо Станишев

Възправен навръх планините на сърцето.
                                   Виж, колко малко е там,
виж: селцето последно на думите, е по-нависоко,
но също малък, и последният
селски двор от чувство. Дали го разпознаваш?
Възправен навръх планините на сърцето.
                                              Каменна почва
под ръцете. Тук разцъфтява единствено.
Разцъфтява от урва безмълвна
зеленината незнаеща и пееща.
Но знаещият? Ах, който начена, за да знае,
а сега мълчи, навръх планините на сърцето.
Тук върви съзнаването да обуздае,
някое околовръст, дишащо планинско животно
преминава и се забавя. И огромната
                                            приютила се птица
окръжава край върховете чист отказ. Ала
неприютен, тук навръх планините на сърцето.