ВЪЗПРАВЕН НАВРЪХ ПЛАНИНИТЕ…
превод: Кръстьо Станишев
Възправен навръх планините на сърцето.
Виж, колко малко е там,
виж: селцето последно на думите, е по-нависоко,
но също малък, и последният
селски двор от чувство. Дали го разпознаваш?
Възправен навръх планините на сърцето.
Каменна почва
под ръцете. Тук разцъфтява единствено.
Разцъфтява от урва безмълвна
зеленината незнаеща и пееща.
Но знаещият? Ах, който начена, за да знае,
а сега мълчи, навръх планините на сърцето.
Тук върви съзнаването да обуздае,
някое околовръст, дишащо планинско животно
преминава и се забавя. И огромната
приютила се птица
окръжава край върховете чист отказ. Ала
неприютен, тук навръх планините на сърцето.