Щефан Стражай

превод: Вътьо Раковски

Ковачът подковава коня.
Държи копитото в ръце,
прилича то отдолу
на увехнал лист.

Тресе се печката.
Избухват пламъци.
Клещите нажежени при герана,
ала дълбоко хладната вода е.

Ковачът вбива клинците-светкавици.

Горят все още листите увехнали
и вятърът е с дим белязан,
когато коня подкован
отвеждат.

Върви, земята не докосва,
копитата му в мрака светят.