Светозар Урбан Ваянски (Svetozar Hurban-Vajansky), словашки поет, публицист, журналист, литературен критик, политик, общественик, родоначалник на съвременната словашка поезия и проза, класик на словашката литература, е роден на 16.01.1847 г. в село Глбоке, район Сеница, в семейството на изтъкнатия деец на словашкото национално възраждане, политика и писателя Йозеф Милослав Урбан (1817-1886). Начално образование получава в родното си място, после учи в Модра и Германия. Завършва гимназия в Банска Бистрица (1867) и право в академията в Братислава (1870), стажува в Будапеща (1871). Занимава се с адвокатска практика в Търнава, Будапеща , Братислава и Виена, открива своя адвокатска кантора в Скалица. От 1878 г. е редактор във в. «Narodnie noviny», издаван в Мартин, по-късно (от 1906 г.) е главен редактор на вестника. За журналистическата си и обществена дейност няколко пъти е хвърлен в затвора. Неведнъж пътува до Русия, Прага, Будапеща, Виена, Мюнхен, пребивава и в България. В началото на 80-те г. на XIX в. се изявява като талантлив поет, прозаик, журналист и непримирим борец срещу потискането на словашкия народ от управляващата австро-унгарска върхушка. Стои начело, както и Людовит Щур, на школа от писатели и национално-културни дейци. Като панславист очаква спасение за словаците само от руския народ. За панславистките си убеждения е критикуван от буржоазните демократи от сп. «Hlas». Сътрудничи на в. «Orol», a от 1881 г. възобновява издаването на в. «Slovenske pohlady», около който възниква един от главните центрове на словашкия национално-литературен и културен живот. Един от създателите на съвременната словашка журналистика. От 1894 г. до смъртта си е секретар на словашкото женско общество «Zivena», член на студентското дружество «Naprej» и активен деец на Словашката национална партия. Започва литературната си дейност през 1879 г. Отначало пише стихове, после - проза, занимава се и с преводи. Първият му поетичен сборник е «Татри и море» («Tatry a more»), посветен на въстанието на южните славяни срещу турците и на руско-турската война (1877-1878). Стиховете са написани, когато поетът не по своя воля е включен в окупационните войски в Босна и Херцеговина и трябва да се сражава с братски народ. Автор на повести, романи и новели: «Летящи сенки» («Letiace tiene») (1883), «Суха клонка» (1884), «Лилия», «Кандидат», «Циганско лято», в които описва животът на върхушката на словашкото общество, критическата статия «Лев Толстой като художник и мъдрец», сонета «Пред паметника на Пушкин». Отлично познаващ класическата литература, писателят е познавач на английската, немската, чешката, унгарската, полската и руската литература (високо цени Гогол и Тургенев). Пише на словашки и немски. Епическите му и и лирични стихотворения са включени в сборниците «Tatry a more» (1879), «Z pod jarma» (1887), а в поемата си «Vilin» (1886) рисува ярко съвременния живот на словаците. Автор на шест сборника със стихове, поеми, романи, повести, есета, пътеписи, критически статии в 2 тома, изследвания, обширна кореспонденция. Като литературен критик отстоява реализма. Осъжда отрицателните тенденции в съвременнaта западноевропейска литература. Умира на 17.08.1916 г. в град Мартин, където е погребан.

Публикации:

Поезия:

ЛЯТНА МОЛИТВА/ превод: Христо Борина/ брой 67 ноември 2014

Публицистика:

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА/ превод: Самуел Я. Захей/ брой 98 септември 2017