Синиша Паунович
Синиша Паунович (Синиша Пауновић), сръбски писател и журналист, е роден на 10.01.1903 г. в град Чачак, Шумадия. Завършва начално и средно училище в родния си град. Превежда творби на български писатели (Ст. Л. Костов, Рачо Стоянов, Елин Пелин и др.), пише много за българската литература . Учи от 1922 г. строително инженерство в Белград, но след две години прекъсва и се отдава на литературата. С журналистика се занимава от 1924 г. Завършва история и литература във Философския факултет в Белград. През Втората световна война е кореспондент от чужбина, предимно от България, но посещава и други страни. След войната се връща в Югославия, където работи като журналист, пътува из Европа, Африка и част от Азия. Пише поезия, проза, есета, художествени и театрални репортажи. Първата си книга „Из кътчетата на душата” издава през 1927 г. Следват” „Молитвени песни” (стихотворения в проза, 1929), „Те и ние” (1931), „Такмаци” (1932), „На кръстопът” (1932), романи, документална проза и др. Колекционира картини. През целия си живот води дневник. Умира на 09.04.1995 г. в Белград. Стиховете му са превеждани на френски, английски, български и други езици.
Публикации:
Поезия:
