Панайот Станчев Черна

превод: Стилиян Чилингиров

Как живо в небесата блестят Бучеджите!
Ала върхът на вечната любов,
за наший свят останал чужд и странен,
е в тайната на облачний покров.

Напразно с трепет слънчевите пръсти
весден разплитат тежкия воал.
И аз навсуе гледам да проникна -
душа и поглед само в него спрял.

Той в себе си самин се забавлява,
играй си както гений с мисълта.
Не го тревожи гмежа на живота,
ни вопъла набожен на скръбта.

Но късно, щом изгубиш ти надежда,
той миг ти дава да се възхитиш.
Величествен тогаз се откроява,
и слисан, ти в омая го следиш.

И пак се бавно скрива в свойта тайна,
за всички скрита и до днешен ден,
същ древен цар - и горд, и непромълвен -
от свойта мощ велика запленен.

сп. „Изкуство и критика”, декември, 1939 г.