Василий Казин

превод: Атанас Далчев

НЕ ТОЗИ ЛИ СВЕТЛИК?

Години има оттогаз.
Ала и днеска виждам аз
на дните през пожара,
как влиза в дворчето у нас
с един сандък стъкларя.

Той, хром, по наште стъпала
изкачваше сандък стъкла:
като че в майска заран
Жар-птица махаше с крила
от пламък лъчезарен.

И сам не се познах: момче,
живеех си като врабче,
но с този блясък весел
животът, който сив тече,
ми се стори чудесен.

Донесъл нейде от града
стъкла, по-светли от звезда,
макар и хром, и дребен,
старикът цял ме завладя
със блясъка вълшебен.

Във всичко, писано от мен,
в стиха ми, с пламък озарен,
и в чувствата, от ден на ден
към тебе все по-ясни,
не този ли светлик свещен
гори, без да угасне?

1957

——————————

НЕ ТОТ ЛИ СВЕТ?

Ну не полвека ли с тех пор?
А времени наперекор,
Сквозь вихри дней кипящих,
Я вижу: он вошел во двор,
Стекольщик, несший ящик.

И ящик стекол, стар и хром,
Нес на плече он так двором,
Как будто утру мая
Жар-птицы искристым крылом
Помахивал, шагая.

И не узнал я сам себя:
Мальчишка с видом воробья,
Вдруг от сверканья стекол
Из серости житья-бытья
Я глянул в мир, как сокол.

Со стеклами светлей светил
Явившись, хоть и хром и хил,
Волшебником бесспорным,
Старик весь дух мой захватил
Сверканьем чудотворным.

Во всем, чем жив я как поэт,
Чем смолоду мой стих согрет,
И в этом чувстве стольких лет
К тебе, моя родная,-
Не тот ли чудотворный свет
Горит, не угасая?

1957