Василий Казин

превод: Тихомир Йорданов

Отвека се помни как двама,
(сами и през зима дори,
но мисъл една ви гори)
поехте под святото знаме
на нови духовни зари.

Как страдахте за народа,
и как с латинците в борба
сбрахте азбука-съдба
за чезнещи в несгода.
И стана тя за тях тръба.

Не за дворци и не за злато -
понесли правдата една,
вий, рицари на милата страна,
и на Русия необята
дарихте с вечна светлина.

—————-

Експромт във Варна по време на манифестацията 1964 г. бел. прев.