Нил Гилевич

превод: Найден Вълчев

***

По-често, често, брате мой,
си спомняй с обич имената
на падналите в плен и бой -
за да изгрява над земята
тъй синя-синя ведрината
след пролетния бял порой.
Припомняй си ги, брате мой!

Припомняй си по-често днес
за тез, които всичко свое
за теб отдадоха със чест,
които като теб в покоя
обичаха дъжда, шибоя,
рябината във твоя лес…
Не ги забравяй, брате, днес!

***

Пусни и мене под чадъра свой!
Самичка виждаш как жестоко плиска -
да ме намокри цял ако не искаш,
пусни и мене под чадъра свой…

Да повървим тъй двамата със теб
и нека злия вятър да си стриже
и да вали - какво ще ни е грижа,
ако вървим ний двамата със теб.

Ще ти разкажа аз за моя край,
че той за мен е светъл сън и ласка
и с езерцата си пред мен ще бляска,
когато разказвам аз за моя край.

Ще го обикнеш може би и ти.
Макар че още нищичко не знаеш
за моя дом, на ябълки ухаещ,
ще го обикнеш може би и ти.

Ако поискаш - ще те заведа
под небеса, от слънце осияни,
и сред гори и дъхави поляни
на гости с радост ще те заведа.

Пусни и мене под чадъра свой.
Дано и твоя дом да е далече -
ще ти разказвам тихо цяла вечер…
Пусни и мене под чадъра свой!

И ШУМЕТЕ, БРЕЗИЧКИ

И шумете над мене
белокори брезички,
и шепнете ми тихо
със прадядовски глас -
аз ще легна-полегна
да ви гледам и слушам
и дъха сенокосен
да подишам под вас.

Аз ще легна-полегна
на могилата стара,
върху гроб стародавен
ще оброня глава
и ръце ще разперя,
и нозе ще опъна -
дано тях ги завие
сура горска мъгла.

А звънете си вие,
шепнете, шушнете,
с тънки пръсти галете
тази вечна земя:
аз от път се утрепах,
та ще легна край пътя
връз пелин да отдъхна,
под бреза да поспя.