Хенрик Юхан Ибсен (Henrik Johan Ibsen), норвежки драматург, е роден на 20.03.1828 г. в малкото градче Шиен в старо и богато семейство на притежател на кораби, разорил се през 1836 г., и германка. Работи като ученик на аптекар в Гримстад (1844). През 1850 г. пристига в Кристиания (от 1924 - Осло) и става професионален литератор. Драматург на Националния театър в Берген (1852-1857) и на държавния театър в Осло (тогава Кристиания, 1857-1862). От 1864 г. живее в Италия и Германия, прекарва зад граница с кратки прекъсвания 27 г. Пиеси: „Катилина” (1849), „Юнашка могила” (1850), „Норма, или Любовта на политика” (1851), „Фру Ингер от Естрот” (1854), „Празникът в Солхауг” (1855), „Олаф Лилиенкранс” (1856), „Ратниците в Хелголанд” (1857), „Комедия на любовта” (1862), „Борба за престол” (1863), „Бранд” (1865), „Пер Гинт” (1867), „Съюз на младежта” (1869), „Цезарят и Галилеянинът” (1873), „Стълбовете на обществото” (1877) „Куклен дом (Нора)” (1879), „Призраци” (1881), „Враг на народа” (1882), „Дивата патица” (1884), „Росмерсхолм” (1886), „Морска жена” (1888), „Хеда Габлер” (1890), „Майстор Солнес” (1892), „Малкият Ейолф” (1894), „Юн Габриел Боркман” (1896), „Когато ние, мъртвите, се пробудим” (1898). Умира на 23.05. 1906 г. в Осло.

Публикации:

Поезия:

СОНЕТ/ превод: Стоян Бакърджиев и Светослав Колев / брой 65 септември 2014

Проза:

МИСЛИ/ брой 92 февруари 2017

За Хенрик Ибсен:

ИБСЕН/ автор: Александър Балабанов/ брой 49 март 2013