НЕБЕТО Е ОТ ПЕПЕЛ
превод: Николай Тодоров
НЕБЕТО Е ОТ ПЕПЕЛ
Небето е от пепел.
Дърветата са бели.
Стърнищата изтлели
са въгленово черни.
А залезът е в рани -
кръвта червена съхне.
Безцветната планинска
хартия е набръчкана.
Спотайва се прахът из
доловете край пътя,
а изворите бурни
замлъкват при вира.
С червено-сивкав звук е
и хлопката на стадото,
а майчиният труд се
изнизва с броеницата.
Небето е от пепел.
Дърветата са бели.
ЗАГЪРНАЛА СЕ С ЧЕРНО НАМЕТАЛО
Загърнала се с черно наметало,
тя мисли, че светът е нещо дребно,
и че сърцето е огромен свят.
Загърнала се с черно наметало,
тя мисли, че дори и нежен дъх или
вик да долови, ще минат бързо,
понесени от ветрения лъх.
Загърнала се с черно наметало,
балконът си остави тя отворен.
Зората се измъкна към небето -
разстлала се връз целия простор.
Ай-ай-ай-ай-ай,
загърнала се с черно наметало!
