Хайме Сабинес

превод: Александър Муратов

СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА

Разглеждах в тези часове безчет неща върху земята
и само ме опечали сърцето на човека.
Тупти и не почива.
То няма къща на света.
То е самотно.
Опира се на бога или пада над смъртта,
ала не си почива.
Сърцето на човека тупка
и ходи някак си самотно по земята
и гибелната дължина на дните, вечно.

Това е ходене лукаво.

ЖИЛИЩЕТО НА ДЕНЯ

Във жилището на деня
нахълтват люде и предмети,
трева със дъх зловонен,
безсънни хергелета,
мелодии със музиканти
и манекени равностойни на девойки;
нахълтваш ти, Тарумба, нахълтвам аз.
Нахълтва танцът. Слънцето нахълтва.
Един агент за застраховка на живот
и някакъв поет.
Един стражар проклет.
Отиват всички да се продадат, Тарумба.

ТИ ИМАШ…

Ти имаш тук, което диря, искам и обичам,
ти го притежаваш.
Юмрукът на сърцето ми неспирно блъска, вика.
Благодаря ти за лъжите.
Сполай на майка ти и на баща ти
и на смъртта, която не те зърна.
Благодаря ти за ветреца.
Ти си по-стройна от пшеница,
трошлива както профила на твойто тяло.
Не съм обичал никога жена постала,
но ти залюби ми ръцете,
желанието ми привърза
и улови очите ми като две риби.
Затуй дойдох пред портата и чакам.

ПОХВАЛНО ЗА ПРЕЛЪСТИТЕЛКАТА

Всички те желаят, но никой тук не те обича.
Никой не умее да те люби, пепелянке,
тъй като любов ти липсва,
тъй като си суха като суха слама
и не носиш полза и награда.
Имаш ти душа подобно кожата на старци.
Откажи се. Повече не можеш да направиш -
само да подпалиш ти ръцете на мъжете
и да ги прелъстиш с обетите на твойто тяло.
Радвай се. Във тоя занаят на бляна
никой като теб не може да се прави на невинен
и да очарова с твоите очи огромни.