ОКЕАН
превод: Найден Вълчев
ОКЕАН
Не съм пътувал с параходи
през океана разлюлян,
но щом помисля за народа -
пред мен израства океан.
Приличат си по шир, безбрежност,
по слава и по глъб. И той
във ласките е тих и нежен,
и страшен, и велик - във бой.
1954
***
Пожълтява степта.
Гасне в клоните песен.
Вечно малко тъга
носи всякоя есен.
С паяжинка в леса,
ненадейно тя светне,
блесне първият лист,
пожълтял неусетно,
тънък дим задими
и край стария прогон
плувне сладкия дим
на картофи и огън.
Пламне зрелият нар,
стане сънна реката
и със щърче крило
ни помахат ятата.
А лесът грейне цял
като пламък чудесен.
От безпаметни дни
те обичам аз, есен!
1958
***
Над нас - зелен - шумеше клена,
бе уж далече есента,
но някак тъжно позлатени
изгряха няколко листа.
Внезапно пламък лизна клона,
върхът уплашен задимя
и пламна цялата корона
над умълчаната гора.
И кленът мислеше - горейки -
как всеки лист през май бе млад,
но как и в кленовите вейки
неумолимо слиза листопад.
Макар и още да сме млади,
от есента се ний боим,
че в слепоочията пада
и плъзва вече светъл дим.
И току-виж - листата литнат,
и току-виж - и сняг валял,
и ти се гледаш любопитно:
кога ли цял си побелял?
Но неповярвал в свойта зима,
за свойта пролет мислиш ти,
макар и вън неумолима
виелицата да пищи.
Еднакво чувство в нас се крие:
и в теб кипи и ври кръвта,
и ти, и аз - не можем ние
да се простим със пролетта.
1959
ДЪБОВИЯТ ЛИСТ
Не плаши ме ни дъжд,
ни вятър,
ни буря със страхотен свист:
държа се за живота, както
държи се дъбовият лист.
Цял медножълт,
ала на клона
гори той в есенните дни.
Плющят порои,
скреж се рони,
а той звъни ли си,
звъни.
Когато хала безподобна
подгони снежен ураган,
той пази клонката си родна
от злия мраз
като във длан.
И чак когато с песен птича,
със слънце дойде пролетта,
пред бъдещия лист
самичък
той пада тихо на пръстта.
ХОР
Едва-едва се зазорява
зад още сънните гори,
а птиците така запяват,
че вдигат мъртвия дори.
Подеме славей отначало,
скорец подсвирне, в нежен кръг
дотичат звуци на цимбали
и тънки припеви на лък,
пророни “ку-ку” в лесовете
далечна флейта с топъл звук
и барабанчето си детел
нападне с радостно “чук-чук”,
в небето волна чучулига
разсипе радостен мотив
и шум до бога врабчо вдига:
- И аз съм тук, и аз съм жив!…
Обичам този хор чудесен,
като че в него съм и аз
и с неговата проста песен
вървя и пея си на глас.
