Райнер Мария Рилке

превод: Петър Велчев

О, как душата си да спра така,
че твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна, над нещата?
Аз бих желал сред някаква река,
изгубена, течаща в тъмнината,
да я положа върху мирен бряг -
докато в теб бушува глъбината…
Но всичко тук ни свързва - теб и мен,
тъй както цигуларят вдъхновен
две струни слял в един акорд чудесен.
Чий инструмент здраво ни държи?
Кой музикант тъй властен е, кажи?
О, сладка песен.