Антонин Сова

превод: Пенчо Симов

В покой рибарник - мъртва сивота,
небе над него - от олово,
не питат, не отвръщат; местността
мълчи - ни звук, ни слово.

Тежи невесел южночешки ден,
до облак - облак чака
като при сън с кошмари помрачен,
разбити лодки сякаш.

Човек се въси, страда в нищета
и злост една и съща.
Едва каквото си засял, пръстта
свидливо ти възвръща.

Тук любовта тъгува сред беди,
в деня й слънце не огрява,
нощта й няма месец, ни звезди,
а само вятър пуст остава.

С очи блестящи от любов преди,
днес птица си с простреляни гърди:
умирайки, се скрива тя далече
и няма, няма да се върне вече.