Луис Сернуда

превод: Петър Велчев

Обичам те.

Аз вече ти го казах с вятъра,
играещ кротко в пясъка като зверче
или ураганен като звук от орган.

Аз вече ти го казах с обедното слънце,
което позлатява младите тела
и се усмихва в най-невинните предмети.

Аз вече ти го казах с облаците -
чела на скръбници, подпрели небосвода,
тъги, отлитащи в безкрая.

Аз вече ти го казах с ручея кристален -
лъчист живот там бди над сенчестото дъно;
аз вече ти го казах със страха,
аз вече ти го казах с радостта,
с омразата, с най-страшните слова.

Аз вече ти го казах със цветята -
създания ефирни и прозрачни,
които в миг от свян поруменяват.

Ала за теб това е нищо:
там, дето свършва нашият живот,
бих искал със смъртта да ти го кажа;
там, дето свършва любовта,
бих искал със забравата да ти го кажа.