Пол Валери

превод: Пенчо Симов

От лоното - вълни разпенени, студени,
там, гдето бури зли вилнели са, плътта
изскача най-подир на слънце, пръска тя
елмазени зрънца, от мъката родени.

Усмивката й в миг оформя се, в игра
по белите ръце от изток лъч изприда
със сълзи накит чист, създаден от Тетида,
косите пръскат дъх край стройните бедра.

А пясък зажаднял със трепет кух пропада
под младите нозе, изпитвайки с наслада
в целувки тежестта на детския й скок;

в смеха неуловим на погледа й скрит е
светкавичния лъч на риска и дълбок
отблясък от игра невярна на вълните.