Педро Салинас

превод: Петър Велчев

***

Сънят - една тъй дълга
разлъка с теб.
Ала какъв велик живот:
да бодърствувам с теб в съня си!
И нека слънцето, света,
и мравките, и часовете,
и всичко, всичко бъде дрямка!
Освен единствената - ти,
тъй жива, оцеляла
в съня ми, за да те сънувам.

Но да, разбира се, разлъка:
ще те напусна пак. Зората
приготвила е вече
жестоката си очевидност
от светлини и смехове.
Пропъжда тя, пропъжда
съня ми, който над света
се носи, плува, без да може
да стъпи на земята,
да си намери място -
от отчаяние!

Прегръщам те за сетен път:
тоест отварям си очите.
Светът с отвесните си линии
нахлува, действа, без да трепне,
по своите закони.
И цветовете изпълняват
определените си роли:
лазур, зеленина и роза -
и всичко в точен час. Навярно
светът и днес добре работи:
той вече ми уби съня.
Усещам как, ефирна, бягаш
от строгата зора - нагоре,
за да потърсиш там звездата,
която не се вижда -
и само в хаоса небесен
е твойта къща.
След туй, когато се събудя,
като че ли не те познавам -
застинала до мене
с протегнати ръце
и с думите: „Какво сънува?”
Бих отговорил: „Ах, не зная,
не помня какво беше” -
но вече виждам твойто
категорично, строго тяло,
което с устни ми предлага
великата заблуда на деня.