Нурдал Григ

превод: Григор Ленков и Любен Любенов

Бомбите свистяха,
огън син трептеше
и по коридора
с тъмните стени
аз вървях към тебе,
търсех те тревожно,
твойта песен тиха
чувах да звъни.

Беше ти запяла
не от упоритост -
в тишината странна
цял се вслушвах аз,
чак от глъбините
на сърцето младо
стигаше до мене
топлия ти глас.

И от песента ти
нежна и любима
радостно струеше
светло мъжество.
На листата млади
тъй донася сила
сокът по стъблото
в пролетно дърво.

Ти крило на чайка
беше над вълните,
ти елха спокойна
бе на хълм зелен,
звънки птичи трели,
тишина в гората,
извор чист и хладен
беше ти за мен.