Зигмунт Красински
Зигмунт Красински (Крашински) (Zygmunt Krasinski, 19. 02. 1812, Париж - 23.02.1859, Париж) е полски поет - романтик и драматург, философ, класик на полската литература. Пълното му име е Наполеон Станислав Адам Феликс Зигмунт Красински. Произхожда от голям и аристократичен полски род. Син на наполеоновия генерал Винцентий Красински и княгиня Мария Радзивил. Учи право във Варшава и Женева, живее от 1829 г. във Франция и Италия. Дебютира в печата през 1828 г. Проза: „Той. Дневник на живота на юношата” (1830), „Дневник на умиращия” (1830), „Изповеди на Наполеон” (1830), „Холера” (1831), „Безумният Адам” (повест, 1831). Автор на историческата повест „Ахай-хан” (1834), драмите „Небожествена комедия” (1835) и „Иридион” (1836), „поетичната повест в проза” „Лятна нощ” (1841), поемата в проза „Изкушение” (1841). Представител на полския месианизъм: „Три мисли, останали от Хенрик Лигенза” (1840), „Зазоряване” (1843), цикъла „Псалми на бъдещето” (1845 - 1848), „Последният” (поема, 1840 - 1847), „Възкресение” (1851) и др. В творчеството си отстоява християнските идеали. Политически деец, идеолог на шляхтата. Отхвърля революциите от 1848 г. В края на живота си решително се разграничава от Мицкевич, противодейства му, когато Мицкевич създава полския легион в Италия. Поради влошеното си здраве посещава немски курорти, Рим, Париж. Надживява с няколко месеца баща си, чиято биография е една от последните му литературни произведения.
Публикации:
Поезия:
