Пабло Гевара

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

О, брате,
откъснат от небето
подир жестоката земя,
която те огражда,
пия ветровете свежи от човечност,
чувам те как страдаш.

Аз също. Заедно със твоето тяло чакам
птици пагубни накрая да намерят
пространство за безкрайността.

Дълга, брате, е нощта
и дълга на омразата вълната,
но една израсла в пясъците роза
родина е на нашата почуда.

Свободни двама, милиони на земята
могат да спасят небето
за всички хора.