Гилермo Меркадо

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ СИЛВА

фрагмент

Силва работеше толкоз много, че накрай от глад умря,
хората и болницата го погребаха тогава, гол
като семе. Този, който бе за фабриката правил каси,
нямаше нито едно дърво за свойто ложе
единствено, последно.
Приюти го скръбната земя като дете, което
дълго е треперело без риза и без майка.
Гробът бе му най-голямата заплата.
В портите на фабриката още лъха
мирисът на неговата нищета.

КРЕОЛКА

Креолка те наричат
дърветата, дедите на шосето,
защото те видяха да се раждаш,
подобно птица от потока,
от лоното на твойта майка,
стремглаво излетяла,
и да порастваш като утрин,
за да се скиташ по полетата, подгонила с камшика
на своите викове стада
от облаци дъждовни.

Минавайки, на клоните окачваш
измокрените от зората свои песни,
за да ги изсуши доброто слънце,
По образа ти припка радостта на пъстрите кадънки,
като водата бистра,
додето шумолят ли, шумолят
фланелените ти поли.

На пладне в кукурузите със веселия вятър
на твойта младост
се разпуква на смеха ти едрозърнестия кулен.