Крум Гергицов

Северната ни съседка може да се гордее с първите представители на своята „Голямата диаспора: Тристан Цара, Константин Бранкузи, Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Джордже Енеску и Емил Чоран. Преди 1989 г. тези велики румънци бяха по-познати на Запад, отколкото в родината си, а също и у нас. Но те оставиха значими следи в духовността и културата на съвременна Европа.
Трудно ми е да причисля Емил Мишел Чоран /1911-1995/ към определена философска школа. Със своя скептичен ум той преобръща представите ни за такива категории като: религия, истина, лъжа, живот, смърт, морал, цивилизация, Космос, Бог… Чоран поглежда към Битието и ни го показва откъм неговата парадоксалност и абсурдност, алогичност и жестокост. Фрагментите, които сега представя преводачът и критикът Огнян Стамболиев в сборника „СЪЛЗИ И СВЕТЦИ”, разкриват тъкмо тази природа на мисълта на Чоран – симбиозата между скепсис и отчаяние – от една страна, и поезия, надежда и вяра – от друга. Ето какво ни казва този „потаен и циничен моралист” /както сполучливо го назовава в предговора си преводачът/: „Животът – това е кич на материята”, „Когато тълпата прегърне един мит, очаквайте клане или нещо още по-лошо, нова идеология…”, „Да страдаш, означава да произвеждаш и трупаш познание”, „Ако Ной притежаваше дарбата на пророк, сигурно би издънил ковчега”, „Всички сълзи, които текат от Бога, са всъщност наши сълзи. Светците имат нужда от тях. А Бог не бива да знае, че има смъртни, които напояват Земята със сълзите си”…
Като мислител и философ Чоран – от една страна боготвори и страда за Човека и за съдбата му, но от друга – воден от остротата на прозрението си – показва крайната форма на нравствена деформация, дъното, до което е достигнал този човек. Той е наистина „човек и демон” – светлото и тъмното у него са имплицитно вплетени и читателят започва неусетно да гледа света с неговите очи.
В разглобения ХХ век мислите на Емил Мишел Чоран еретически се стремят да внесат някаква хармония в дисхармонията, в деструкцията на Морала и Истината, в боголюбието и богохулството. „Дали Човекът е един неуспешен опит?”, се пита той. „Дали неуспешен опит е бил самият Адам?”… Много са въпросите и отговорите в тази забележителна книга-антология, събрала най-доброто от първия голям сборник на Чоран „Сълзи и светци” /1937, Букурещ/ и откъси от по-късните му „парижки” книги, заедно с непубликувани в книги статии от румънския периодичен печат. Самият Чоран твърди, че се е оформил като мислител още докато е бил в Румъния, а във Франция той само „шлифова”, с помощта на езика на Волтер и Русо, своите мисли. И това е наистина така: доказват го румънските му текстове, писани за периодиката на млади години и представени за първи път в това уникално издание.
Освен за съставителството и предговора, трябва да поздравим Огнян Стамболиев /водещо име в превода на големите румънски автори у нас: Никита Станеску, Лучиан Блага, Марин Сореску, Мирча Динеску, Мирча Елиаде и др./, и за отличния, богат и нюансиран български език, на който е претворено словото на този „потаен и циничен моралист”, един от последните големи хуманисти на нашето време.

Емил Чоран, „Сълзи и светци”, съставителство и превод от румънски и френски: Огнян Стамболиев, изд. „З. Стоянов” и „Авангардпринт”