Литературен свят

Мирча Елиаде

Мирча Елиаде, световно известен румънски учен, философ, културолог и писател, е роден на 9 март 1907 г. в Букурещ, Румъния, в православно семейство на военен, произхождащ от молдовските селяни. Завършва Букурещкия университет, факултет по филология и философия, и получава степен по философия (1928). През есента на същата година отпътува с параход за Индия. В Калкута изучава санскрит, йога, изследва фолклора и индийските култове. През 1931 г. се завръща в Букурещ. Изкарва военната си служба: първо в противовъздушен полк, после служи като преводач към щаба (1932). През 1933 г. защитава дисертация по философия и е назначен като асистент към катедрата по логика и метафизика на Букурещкия университет.През 1934г. се жени за Нина Марес, която умира от рак десет години по-късно. В Париж като самостоятелно издание излиза докторската му дисертация „Сравнителна история на йогийските техники“ (1936). /На руски: “Йога. Эссе об истоках индийской мистики” –“Йога. Есе за източниците на индийската мистика”./ От януари 1937 до февруари 1938 публикува редица статии в подкрепа на “Желязната гвардия” на Антонеску. През юли 1938 г. Елиаде попада във вълна на правителствени репресии против легионери, макар че не е членувал в “Желязната гвардия”, и прекарва четири месеца в лагер за политзатворници. Отказва да подпише публично отричане от “Желязната гвардия”. Освободен от лагера, със съдействието на проф. Александру Росети той заема поста културно аташе към румънското посолство в Лондон (1940), а след това и в Лисабон (1941). През 1945 г., след поражението на Хитлерова Германия, емигрира в Париж и от 1948 г. започва преподавателска работа в Сорбоната. Избран е за член на Азиатското общество в Париж. От 1957 до края на живота си (1986) завежда създадената специално за него катедра по история на религиите в Чикагския университет. От 1970-те г. нататък е критикуван за своите минали симпатии към “Желязната гвардия”, действаща в Румъния в периода между двете световни войни. Пише на румънски и френски, владее осем езика, библиографията му включва 1300 заглавия (книги, студии и статии). Многобройните му съчинения са преведени на всички големи езици. Член на Американската академия на изкуствата и науките (1966). Доктор хонорис кауза на Йейлския университет (1966). Доктор хонорис кауза на Лойолския университет (Чикаго, 1970). Член-кореспондент на Британската академия. Член-кореспондент на Австрийската академия на науките. Член на Белгийската кралска академия (1972). Доктор хонорис кауза на Сорбоната (1976). Лионският университет предлага Елиаде за Нобелова награда (1980). Носител на международната награда Данте Алигиери в Италия (1984). Орден на Почетния Легион (1984). Доктор хонорис кауза на Вашингтонския университет (1985). Чикагският университет дава името на Мирча Елиаде на катедрата по история на религиите (1985).
Мирча Елиаде умира на 22 април 1986 г. в Чикаго.

Библиография:

Майтреи Змията. С. 1989
В двора на Дионис и др. новели. Превод Огнян Стамболиев С., 1995
Трактат по история на религиите. С., 1995
Сакралното и профанното. С., 1998
Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. С., 2000
Елиаде, М., Йон Кулиано. Речник на религиите. С., 1999
Търсенето: История и смисъл в религията. С., 2000
Ковачи и алхимици. С., 2000
Посвещаване, ритуали, тайни общества. С., 2001
Гадателят. Госпожица Кристина. Роман и новели. Превод Огнян Стамболиев С., 2002
Йога — безсмъртие и свобода. С., 2002
Образи и символи. С., 2002
Митове, сънища и тайнства. С., 2002
Митът за вечното завръщане. С., 1995; 2002
Мефистофел и андрогина. С., 2004