Хулио Корреа

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

Поточето е мръсно, ала неговата песен
е толкоз чиста, че е сякаш свята.
Канали мътят му водата,
която влачи гной и кръв
от болниците градски,
парцали и памуци,
и следват я мухите,
във хор извили горно „до”
под дрезгави сурдинки,
Една обувка дясна,
отпрана,
с хапливия си глупав смях
се смее на едно момче,
което от ръждясала сардинена кутия
монтира броненосец
в магическата корабостроителница на мечтата.
Едно бездомно тъжно куче
в течението му нечисто
си разхлади изхапаната кожа,
погледна кротко бедното момче,
пи и по пътя си замина,
за да го хапят и го удрят с камъни отново.
Очите му във грамофонните си плочи
отразиха благодарствена любов,
затрогната от пеенето на потока.
А после идват три деца, троица братя,
и хванали се за ръце,
с ритници от поточето пилеят
красиви бисери, подскачат, щом ги зърнат,
и на устата им момчешки наровете зрели
разпукват от веселието лудо
в едно избухване на силни смехове.
И жалкото поточе, мътно
от нищетата на предградията клети,
започва цялото да свети.